Какво представлява холотропното дишане?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОЛОТРОПНОТО ДИШАНЕ®

Холотропното дишане е мощен метод за себеизследване и самопознание, който работи с изменени състояния на съзнанието. Разработен е от Станислав и Кристина Гроф в резултат на дългогодишна, задълбочена психотерапевтична работа, който те ползват и изучават от 1975 год. до наши дни. Представлява комбинация от интензивно, учестено дишане; специално подбрана и структурирана музика; фокусирана работа с тялото, рисуване на мандали и споделяне в група.
С помощта на измененото състояние на съзнанието се постига повишена сензитивност, достъп до дълбинния ни духовен свят /който включва материали не само от индивидуалното, а и от колективното несъзнавано/, повишена яснота по отношение на човешките отношения, както и прозрения относно екологичните разбирания на хората и връзката им с всички живи същества. Изменените състояния на съзнанието могат да повишат човешката интелигентност и креативност, да доведат до откриване на архетипни, трансперсонални и духовни области от битието ни. От тази перспектива собствената жизнена ситуация и съдържащите се в нея конфликти могат лесно да бедат преразгледани и предоляни.
Опитът, който се натрупва по време на холотропното дишане, е напълно индивидуален и се определя от това, което се явява най-актуално в конкретния момент за личностното развитие. Най-общо казано тази работа може да улесни достъпа до дълбоките пластове на индивидуалното несъзнавано, може да пробуди спомени, свързани с перинаталния опит или според Гроф това са екзистенциалните преживявания в полето на прага между смъртта и живота в процеса на раждането. Освен всичко това може да се достигне и до безкрайната област на колективното несъзнавано. Холотропното дишане е подходящо за всички хора, които искат да работят със себе си, да опознаят, развиват, променят себе си; които си задават въпроси и търсят отговори; които са изследователски настроени и искат да преживеят интензивен опит в откриване на своята истина за себе си, другите и света.
Методът на холотропното дишане има силен терапевтичен ефект посредством разтоварване и освобождаване на тялото от блокираната и застояла енергия, осъзнаването на важни и основни човешки ценности, както и разширяване на представата за самия себе си, другите и света.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СОУЛ КОЛАЖ®

Методът СоулКолаж® представлява процес на създаване на индивидуално тесте от карти – колажи. Всяка карта се изработва отделно за определено време, като се използват различни изображения и картинки от списания; картата-колаж отразява една характерна черта или аспект от индивидуалността на човек.

Създателката на метода Сиена Фрост нарича тези отделни аспекти от индивидуалността на човека "Нетер" - име, заимствано от египетската митология, което означава божество, сила или енергия. В тази връзка всяка карта за определена характеристика, която създаваме, се зарежда с определена енергия и сила.

Като резултат от прилагането на този метод се сдобиваме със собствено и уникално тесте от карти, които взети заедно разкриват нашата многообразна и пъстра личност. Процесът е постепенен и има терапевтичен ефект. Научаваме се да приемаме и да се обединяваме с всички свои части или аспекти, без да съдим и оценяме, откриваме невероятния си вътрешен ресурс, с който разполагаме. Освен всичко това, методът е изключително приятен и креативен, помага ни да развиваме и обръщаме внимание на интуицията си, както и на творческия си потенциал. Все важни моменти, за се чувстваме цялостни и здрави.

Всичко от което се нуждаем е мотивация за работа със себе си, творческа нагласа, ножици, лепило и списания.

За метода може да научите повече от следния сайт, който е на английски език: www.soulcollage.com.


МЕДИТАЦИЯ: ЗАЩО НИ Е НЕОБХОДИМА

Упражняването на ума ни в медитация цели усъвършенстване на нашето внимание и осъзнаване, като ни помага да оставаме фокусирани дори в ситуации на външно или вътрешно объркване и смут, да наблюдаваме взаимодействието на различните влияния, които оформят дадена ситуация и да спечелим вътрешно пространство и време, което ще ни позволи да вземем най-благоприятното решение.

Способността да забелязваме какво се случва, докато това става и да си осигурим необходимата пауза, преди да отговорим, е важно умение за справяне с потенциално стресиращи за нас изисквания в къщи или на работа. Медитацията за развиване на осъзнаване е показала, че подпомага способността за разпознаване на много бързи емоционални импулси, както и автоматични мисли, като осигурява вътрешната свобода, за да бъдат оставени да си отидат.

Много изследвания напоследък разкриват позитивния ефект на медитацията за различни групи хора, страдащи от хронична болка, рак, тревожни разстройства, депресия и други. Предизвиква положителни промени и повишава устойчивостта на имунната система.

Практикуването на медитация може да доведе до това живота ни да бъде по-осъзнат, балансиран и по-качествен. Защото с каквито и дейности да се занимаваме, ако се намираме в състояние на присъствие и осъзнаване на всеки свой акт, мисъл, емоция, както и на това, което ни заобикаля, всяко наше действие ще намери своето точно предназначение. В такова състояние ще сме готови да открием удоволствието в малките, ежедневни неща и ще изпитваме по-често чувство на наслада и удовлетворение от живота си.

неделя, 20 септември 2015 г.

Изключително интервю със Станислав Гроф - създателят на Трансперсоналната психология и Холотропното дишане




Станислав Гроф - психолог и психиатър разказва пред списание "Фокус" за това къде можем да открием корените на човешката агресия, как вижда религията на бъдещето и каква диагноза заслужава съвременното общество

Изглеждате много по-млад, Станислав. Очите ви греят. Успяхте ли да разгадаете тайната на вечната младост?

        Знаете ли, хората често ми казват, че не изглеждам на 84 години. Първата причина е придобитият опит. С мен са се случвали различни неща – при раждането, в детството, в предходни животи. А втората причина мисля, че е свързана с духовния свят. Но по-важното е, че поддържам любопитството си. Научно доказано е: ако в продължение на целия си живот се занимаваш с нови знания, това те подмладява. През целия си живот нещо научавам.

Имате предвид професионалния си интерес към психологията или чисто човешка любознателност?

        След първия си сеанс с ЛСД насочих своята любознателност към една по-тясна специалност. Интересуваха ме изключително изменените състояния на съзнанието. Но, докато ги изучавах, получавах и разни неща  от други области.
Наскоро излезе моята книга „Съвременни изследвания на съзнанието и разбирането на изкуството“, в която са изложени резултати от изследвания. За революции и войни пишат много хора. Моята книга е за това, което се случва зад кулисите на всички това, какво е смъртта и как умира човек. Изследвахме умиращи от рак. Проведохме с тях психеделични сеанси и наблюдавахме как това влияе на страха им от смъртта, на това как се прощават с живота. Това ни наведе към различните варианти  за моралната подготовка за смъртта. За древните тайни на духовната смърт, която настъпва преди физическата, знаят много известни шамани от индианските племена. Изследвах смъртта преди смъртта и първопричините за човешката агресия.

Темата за смъртта и агресията днес е актуална за Украйна както никога досега. На изток има война. Даже, завръщайки се от фронта, хората продължават да воюват. В тях се пробужда аресия и не знаята как да се избавят от нея.

        Моите изследвания показват, че на агресията корените са много дълбоки. Като правило, ако се запознаете с научни работи по биология, може да разберете, че агресията ни е присъща, защото произхождаме от животните. Но в книгата си „Анатомия на човешката деструктивност“  Ерих Фром показва, че човешката агресия е много по-страшна от тази, съществувавща в дивата природа. Животните нападат заради храна, заради полов партньор или когато защищават територията си. Но при тях няма да намерите „Белия архипелаг“ на Сталин, нито Холокоста, нито това, което днес се случва в Близкия Изток, нито това, което китайците сториха в Тибет. В животинския свят няма излишни убийства. Човешката агресия превъзхожда в такава степен животинската, че Фром я е нарекъл „злокачествена“.

Откъде идва тази свърхагресия?

        Някои психолози твърдят, че у хората има извънредно дълъг период на съзряване, налага ни се прекалено дълго да чакаме възможност да заживеем сами със себе си. Това провокира разочарование и определени психологически травми. Наши потребности остават незадоволени и това се проявява като агресия.
Но, ако се погледне по-надълбоко, причината за агресията може да се открие в спомените за раждането, когато в продължение на часове сме се намирали в много враждебна среда, в която не сме могли да дишаме, изпитвали сме огромно налягане върху себе си. Това наричам перинатална област на несъзнаваното. Това е един от първоизточниците на агресията. А вторият е този, който Юнг нарича „колективното несъзнавано“ и по-точно – митологическият аспект, свързан с архетипите.
Корените на агресията стигат толкова надълбоко, че само с един разговор не можем да се избавим от нея. Необходими са наистина мощни методи, за да достигнем до източниците на агресия и да я трансформираме в нещо друго.

Ако причината за агресията може да се открие в най-първите ни спомени, излиза, че вие не считате новороденото за „tabula rasa“?

        Не. Това е, в което вярва настоящата психиатрия. При тях това идва от Фройд.

Получава се тогава, че има разлика между психиката на детето, което се е родило в мирна обстановка и това, което се е появило на бял свят в период на война?

        Точно така. Моята покойна жена проведе изследване в Германия за този период, когато хората са носели в себе си невероятно психологеческо поствоенно бреме. От една страна затова, защото майките на тези деца са били бременни по време на бомбардировките или защото са се родили по времето на военни действия. Обаче, дори у тези, които още не са били заченати по това време и които са се родили вече след войната,  също се е проявявала някаква степен на угнетеност.

Можем ли да предположим, че украинските деца, които скоро ще се родят, ще имат някакви психологически проблеми или комплекси заради войната?

        Ако говорим за тези, които могат да бъдат заченати в период на война, то определено. Много хора в продължение на перинаталния си период на развитие получават травми и от по-малко мащабни неща, например, в ситуации, когато майката не желае детето или не е много радостна от факта, че е забременяла. Това може да се обясни дори с помощта на традиционната медицина: страх, безпокойство и агресия са свързани с катехоламиновата група. Тук се отнасят адреналина и норадреналина. Когато тяхното ниво се повиши в майчиния организъм, се повишава и в плода, тъй като майката споделя с детето си една и съща химическа среда. И това е само химия, не говоря още за биологията – за телепатичната връзка между родителя и детето.
Ако изясним всички обстоятелства, можем да твърдим, че сами сме създали нездрава среда, дори и да няма никаква война. Влияят ни не само химическите вещества, но и звуците. Вземете например бременна жена, която живее в Манхатън, шумът от автомобилите, бученето на самолетите и прочие. Биологическият организъм не е готов да се справи с всичко това. Това е започнало сравнително наскоро – например преди век, когато са се появили влаковете, самолетите, огромните заводи.
За биологиечския организъм всички звуци са като от приближаващ тиранозавър. А ако настъпва война, прибавете към това и страх.

Има ли в съвременното общество някакъв общ психологически проблем?

        Като четете за съвременното общество, ще се натъкнете на често употребявана дума: „отчуждение“. Изпитваме някакво отчуждение по отношение на тялото си, изолирани сме едни от други и от природата, към която се отнасяме потребителски. Гледаме гората и виждаме единствено източник на дървесина и дърва за огрев. Откъснати сме от космоса и от божественото начало.
Имаме религия, но различните течения по-често добавят проблеми там, където би трябвало да ги разрешават. Има разединение. Придържаме се към една религия, а вие – към друга. Ние сме християни, а вие – езичници, ние – мюсюлмани, а вие – евреи ... Съврменните религии по правило не само не обединяват хората, а ги и настройват против последователите на друга вяра.
В същото време изучаването на изменените състояния на съзнанието и духовния опит обединяват хората в техните желания да достигнат Вселената. Такива хора не разделят света на „свои“ и „чужди“, а искат да открият източник на информация и уважават всеки път към истината, така както разбират, че абсолютното е едно. Избирането за себе си на единствено правилна картина, било то Исус или Мохамед, или който и да било друг, означава да избираш пътя на разногласието. Получава се „или-или“. Другата религия става неприемлива и човек с всички сили се опитва да убеди другите в това, че единствено неговата вяра е истинска.

Някои хора наричат религия и възгледите и знанията,  които Вие споделяте.

        Всъщност това не е религия. На хората са им нужни инструменти, които да им помогнат да постигнат някакъв духовен опит. Това е, с което се занимаваме и което се надявам да се превърне в религия на бъдещето. Ние поддържаме човека и не изясняваме към какво той се причислява: към християнство, мюсюлманство или кабалистите ... Необходимо е да се уважват духовните търсения на всеки. Никой не обяснява към какво хората да се стремят и как да го сторят. Всеки има свой път. При нас са идвали и учени – психолози, психиатри, които провеждаха изследвания, увлечени от шаманизма, заминаха в Перу, при дивите племена и откриха това, което търсеха.
Добре организираната религия е тази, когато е известно какво следа да се случи, какво е разрешено и какво не е, включително и крайностите. Тя е близка на политиката, но по никакъв начин не е свързана с духовна практика.

Много хора свързват вашето име с понятието „холотропно дишане“. А Вие с какво се асоциирате?

        Повече от половин век изучавам определени важни подкатегории на необичайните състояния на съзнанието, които наричам „холотропни“. Дишането не е единствения способ за предизвикване на такова състояние. Има и шамански техники, експериментална психотерапия и много други методи. Аз се съсредоточих върху това, за да привлека вниманието към изменените състояния на съзнанието и да покажа, че можем да ги контролираме. Започнах с изследване на влиянието на психеделиците.
Не мисля, че това би ме заинтересувало, ако не бях изпитал такова състояние върху себе си, когато в качеството си на доброволец взех участие в ЛСД-сеанс. По-късно, когато изследването на психеделиците стана невъзможно поради административни и политически забрани, заедно със съпругата си разработихме метода на холотропно дишане, благодарение на който хората могат да изпитат изменени състояния, без да приемат халюциногени. Всичко е много просто: определен дихателен ритъм, музика и движения.

Опитвам се да убедя другите хора, че в живота им следва да има място за необичайни състояния на съзнанието, че са много полезни и дори могат да бъдат изцелителни, че не бива това да се разглежда като някаква патология. Тези състояние следва да се изучават и поддържат.

неделя, 25 януари 2015 г.

Хармонично дишане - път към здраве и баланс

Какво представлява Хармонично дишане?
Хармоничното дишане е основополагащо за живот в здраве и баланс. То представлява дишане, което първо изпълва коремната област, след това диафрагмата, гръдния кош и завършва с изпълване на горната част на гръдния кош до ключиците. Винаги вдишването започва с изпълване на тялото с въздух отдолу нагоре, а издишването - отгоре надолу. Дишането е свързано, хармонично без фрагментиране и накъсване, това е нещо много важно. Вдишва се и се издишва само през носа. Говори се за контролирано, но релаксирано и плавно вдишване и издишване, без блокиране, накъсване или прекъсване. Дишането следва да е като един непрекъснат поток. При това е необходимо да се тренира индивидуалната приспособимост, гъвкавост на дихателния процес, който преминава през редуващите се стадии на разширяване и свиване. Така всеки наблюдава собствената си способност и капацитет на вдишване и издишване, и постепенно я развива.
При това, когато се упражняваме в хармонично дишане е важно да го правим с присъствие и осъзнатост. Да се научим да наблюдаваме и разчитаме знаците на тялото ни. Това е изключително важно за всеки човек, не само тези, които са решили да се занимават с йога. Редовните упражнения за хармонично дишане неминуемо водят до определени ползи в ежедневието, на които всеки човек може да се наслади. Всички живеем, като дишаме!

вторник, 20 януари 2015 г.

Когато стоите изправени, сте по-щастливи

Добрата стойка на тялото не само води до по-малко болки в гърба, но изследванията показват, че има и мощен ефект върху настроението ни.
Подобряване на стойката на тялото ни, когато вървим или си почиваме, е и доказано най-краткия път до това, да се чувстваме по-щастливи и по-уверени в себе си.
Малко теория: Изследване на Ерик Пепър от Държавния университет в Сан Франциско открива, че когато заемаме изправена позиция на тялото, е много по-вероятно да генерираме позитивни мисли. Изправената позиция, докато седим, има същия ефект. Изследване, проведено през 2004 г. от Виета Уилсон и Пепър, разкрива, че навикът да седим изкривени или изгърбени с поглед, сведен надолу, води до безнадеждни, безпомощни, безсилни и негативни спомени, отколкото когато седим с изправен гръб.
Тези резултати се дължат на отношението ум - тяло - мозъкът ни реагира на движенията на тялото ни по същия начин, както движенията на тялото ни влияят на нашия ум. "Отношенията между тяло и ум са като двупосочна улица", обяснява Пепър, "Когато направите избор за поставите тялото си в различна позиция, положение, е много по-трудно да изпаднете в депресия."
Опитайте следното:
Станете прав, като се стремите гърбът ви да е изправен. Дръжте главата си нагоре, раменете назад, гърдите отворени, очите да гледат право напред. Започнете да се поклащате леко напред - назад и наблюдавайте как тялото ви от по-прегърбено преминава в по-изправено положение. Всеки път, когато се изправяте, проверявайте стойката си по този начин.
Седнете изправен. Бъдете осъзнат за позицията си, когато седите - независимо дали пред компютъра или телевизора. Изправете добре гърба си, леко вкарайте кръста си навътре, а раменете следва да са изравнени и приятно отпуснати.
За да превърнем в навик изправената позиция на тялото при вървене или седене, може да ни е от полза практиката по медитация. Информация за нея има също на блога ми!

вторник, 11 ноември 2014 г.

Основни инструкции за медитация

Позата: много е важно, преди да пристъпите към медитация, да заемете комфортна за вас поза, като обаче се стремите да изпълните следните няколко условия:
Ø  Гърбът да е напълно изправен - за целта може да сте седнали на земята или да използвате стол. За ваше улеснение може да ползвате възглавничка, върху която да седнете.
Ø  Краката са кръстосани в позиция лотус или полу-лотус, или са просто кръстосани; може да седнете на коленете си, ако това е по-удобно за вас; необходимо е да откриете това положение, при което гърбът ви е максимално изправен.
Ø  Тялото следва да бъде нито отпуснато, нито стегнато - т.е. позицията следва да е добре изпълнена, с присъствие и контрол, без тялото да е напрегнато или прекалено отпуснато.
Ø  Брадичката е прибрана леко навътре, а езикът леко докосва небцето зад горния ред зъби.
Ø  Очите и устата са естествено затворени. Очите могат да бъдат полузатворени, както и отворени. В началото се препоръчва да са затворени, понеже по-лесно се разсейваме от външни обекти.
Ø  Гърдите и раменете са отворени, като раменете са и отпуснати.
Ø  Ръцете обхващат коленете или са отпуснати спокойно върху краката ви.
Дишането: следва да е гладко и спокойно, както дишате обичайно, без да се опитвате да променяте каквото и да било.
Вниманието ви следва дишането - как вдишвате и издишвате. Това е основният ви фокус и дори да откриете, че сте се отклонили по някаква причина, още в този момент насочете отново вниманието си към своето дишане - как въздухът изпълва тялото ви, след което отново го напуска.
Наблюдавайте този естествен процес и се опитвайте да забелязвате всичко, което се проявява през това време, без да оценявате и съдите, с нагласа да приемете всичко, т.е. това означава да се стремите да следите за:
Ø  състоянието на ума си - дали има мисли и какви са те,
Ø  състоянието на емоциите си - чувствате ли нещо и какво е то,
Ø  състоянието на тялото си - какво усещате, има ли болки, напрежения, които се проявяват или не.
Наблюдавайки всичко това, не забравяйте, че основният ви фокус е върху дишането!
Препоръки: ако всеки ден отделяте поне по 5-10 минута за това упражнение, с изненада ще откриете как след известно време ще се промени състояние и на тялото, и на ума ви, и енергията ви. За целта са необходими постоянство и търпение.
Ако ви е трудно, в началото може да започнете с 1-2 минути и после постепенно да увеличавате времето. Опитайте се да разберете, кое е онова, което ви пречи да останете в позиция на медитация. Много е важно да улавяте случващото се, да разбирате собствените си ограничения и препятствия. Откриването и назоваването им е първата крачка за тяхното преодоляване.

Успех в това начинание!

Какво означава "медитация"?


С цел да разберем какво се има предвид под медитация, е полезно да се обърнем към оригиналната терминология, използвана в контекста на будисткото разбиране за упражняване на ума. Въпреки че най-често се превежда като "медитация", понятието bhavana на пали и санскрит буквално означава "култивирам, развивам". Подобно е значението и на тибетския еквивалент sgom, който се превежда като "научавам се, привиквам" или "запознавам се". Тези представи предполагат значението на регулярни умствени упражнения, които се изискват за развиване на умения, свързани с осъзнаването. Така че, говорим за медитацията като специфичен път за трениране на ума. В зависимост от философските теории има различни форми на медитация, които могат да се фокусират върху умствения аспект, например развиването на по-голямо осъзнаване и присъствие или пък развиването на безусловно състрадание. Следва да се има предвид, че когато говорим за медитация, съществува голямо разнообразие от методи.
Медитацията или практиката на съзерцание е свързана с развиване на присъствие и осъзнаване. Присъствието и осъзнаването е умствено състояние и печели все по-голямо внимание сред психологията като средство за намаляване на стреса, подобряване на здравето и способността свободно да се преминава през различни житейски ситуации, като се излъчват подходящи и съответни емоционални отговори. Основните моменти, с които се свързва това състояние, са:
Ø  фокусиране в реалността на настоящия момент
Ø  повишено осъзнаване на преживяванията, момент след момент
Ø  приемане на ситуациите, без да се попада в капана на емоционалните реакции
Ø  намалени негативни чувства и повишена жизненост
Ø  гъвкавост в справянето с различните ситуации.

Медитацията се практикува в рамките на будистката традиция повече от 2500 години. Обаче, за да развиваме нашето осъзнаване и присъствие в настоящето, както и по време на ежедневните си дейности, не е нужно да ставаме будисти, защото този метод стъпва на универсалните принципи на функциониране на нашия ум.

понеделник, 10 ноември 2014 г.

ГРУПОВИ ПРАКТИКИ
ПО ХОЛОТРОПНО ДИШАНЕ®:

Актуални дати: 18 Юни 2016 (събота)

2 и 16 Юли (събота)

Времетраене: ориентировъчно от 10.00 до 14.00 часа (зависи от броя на участниците). 
Място на провеждане: в център "Ананда" на адрес: "Йоан Екзарх" 10 
(http://www.ananda-bg.com)

Условие за участие: с предварително записване на е-мейлите holosbg@gmail.com или info@ananda-bg.com.

Цена: 75 лв, при записване за участие за две или три сесии има отстъпка. 

Моля, носете си удобни дрехи, вода и нещо леко за хапване.

Ако имате въпроси пишете на посочения е-мейл адрес!

Датите, могат да претърпят промяна.

събота, 13 септември 2014 г.

Полезните ефекти от заниманието с метода СоулКолаж®
Приемане на това, което е
Това, което веднъж сме осъзнали, разбрали, не може да бъде отречено. Това се отнася с еднаква сила както за силните ни страни, за мечтите ни, така и за отхвърлените части от нас самите. Приемането е първата крачка към интегриране и позволява достъпа до ментална, психическа и емоционална енергия, която до този момент е била пропилявана в себе-критичност или в себе-отричане.
Да се свържем и доверим на интуицията си
Творчеството, в каквато и да е форма, ангажира интуицията ни и стимулира себе-изразяването. Но единствено диалога води до осъзнатост и улеснява последващия достъп до материала, изведен на повърхността с помощта на творческия процес. Умът развива това, което вече знае; въображението и творчеството се осмеляват да пристъпят в непознатото. Преживявайки този дар във времето, ние се научаваме да се доверяваме на нашата интуиция и да оценяваме ползите от процеса на търсене и откриване с нейна помощ.
Достигане до вътрешни ресурси
Образите правят осезаемо и достъпно това, което често се намира в психиката ни в зародиш, което усещаме мимолетно и смътно. Защото образите в нашите карти са живи и се развиват паралелно с нас. Инсайтите, които се проявяват в процеса на създаването им, не са статични и ригидни, а продължават да са актуални и да ни бъдат от полза, въпреки времето, което минава.
Достигане до външни ресурси
Това естествено се случва при диалога ни с нашите карти (Нетери) от групата на общността. Още повече, че осъзнаването на нашата многостранност и на променящите ни се нужди ни дава възможност да се обърнем към заобикалящата ни среда и членове от обкръжението ни, за да получим подкрепа и успокоение. Реализирането на житейските ни задачи изисква непрекъснато взаимодействие с външния свят, независимо дали е във връзка с храна, информация, средства или хора. Когато сме осъзнати, от какво имаме нужда и как можем най-добре да задоволим тази нужда, това прави по-лесно питането, получаването и даването.
Осъзнатост
Цялото ни тесте от карти, независимо, колко малко може да бъде все още, разкрива и изяснява моделите в индивидуалната ни психична структура. Образите също имат силата да изваждат на повърхността несъзнаван материал, който не е бил достъпен за мислещия ум, който на свой ред може да разбере и интегрира новопридобитата информация и да разшири себе-познанието си.
Балансиране на силните и слаби страни
Това е дарът на работата със Сянката, която СоулКолаж® прави по-лесна и не толкова плашеща. Вместо да изпадаме в поляризирането на „или/или“, ние можем да приемем нагласата на „и двете/и“ и така да прегърнем и светлата, и тъмната страна от нашата природа, и да открием правилния баланс в дадена ситуация.
Взимане на решения; разрешаване на вътрешни конфликти
Потенциалът на СоулКолаж® за изцеление става очевиден, когато използваме картите си, за да се обърнем към някакъв вътрешен конфликт или да изследваме съществени нерешени въпроси. Симултанно и визуално можем да достигнем двете страни на въпроса и да призовем онези медиатори от вътрешния ни свят, които да изградят мостове между разделените/конфликтуващи части.
Организиране на основните функции /чувстване, мислене, усещане, действане/
Въпреки че ние постоянно оперираме с тези нива симултанно, често не осъзнаваме взаимодействията между различните функции. Нашата личност също има тенденция да привилегирова една от тези функции пред останалите. Когато сме наясно, коя от тези функции е водеща и развием нашата способност да превключваме от една на друга по подходящ начин, това ще ни позволи да се организираме по-ефикасно и приятно в ситуации, в които трябва да свършим задача или да преодолеем предизвикателство. Можем напълно осъзнато да привнесем нежност в нашите уязвими полета.
Идентифициране на източника на нашите външни конфликти
При работа с междуличностните ни ситуации, частни или професионални, СоулКолаж® картите идентифицират актуалния източник на конфликти и изваждат на масата общите гледни точки и неочаквани ресурси, които може да подпомогнат за постигането на обещаващ изход.
Споделяне на вътрешния ни процес

СоулКолаж® картите могат да бъдат чудесно диагностично средство в терапевтичен процес, мощно закрепващо средство при „корективно преживяване“ и новопридобити инсайти. Картите ни помагат да споделим себе си с приятели, семейство на едно по-дълбинно ниво, отколкото задвижваните от Егото социални контакти. Картите могат да фасилитират диалог между двойки и са полезно организационно средство за „виждане в бъдещето“ или брейнсторм, както и за изграждане и засилване на работата в екип.