Какво представлява холотропното дишане?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОЛОТРОПНОТО ДИШАНЕ®

Холотропното дишане е мощен метод за себеизследване и самопознание, който работи с изменени състояния на съзнанието. Разработен е от Станислав и Кристина Гроф в резултат на дългогодишна, задълбочена психотерапевтична работа, който те ползват и изучават от 1975 год. до наши дни. Представлява комбинация от интензивно, учестено дишане; специално подбрана и структурирана музика; фокусирана работа с тялото, рисуване на мандали и споделяне в група.
С помощта на измененото състояние на съзнанието се постига повишена сензитивност, достъп до дълбинния ни духовен свят /който включва материали не само от индивидуалното, а и от колективното несъзнавано/, повишена яснота по отношение на човешките отношения, както и прозрения относно екологичните разбирания на хората и връзката им с всички живи същества. Изменените състояния на съзнанието могат да повишат човешката интелигентност и креативност, да доведат до откриване на архетипни, трансперсонални и духовни области от битието ни. От тази перспектива собствената жизнена ситуация и съдържащите се в нея конфликти могат лесно да бедат преразгледани и предоляни.
Опитът, който се натрупва по време на холотропното дишане, е напълно индивидуален и се определя от това, което се явява най-актуално в конкретния момент за личностното развитие. Най-общо казано тази работа може да улесни достъпа до дълбоките пластове на индивидуалното несъзнавано, може да пробуди спомени, свързани с перинаталния опит или според Гроф това са екзистенциалните преживявания в полето на прага между смъртта и живота в процеса на раждането. Освен всичко това може да се достигне и до безкрайната област на колективното несъзнавано. Холотропното дишане е подходящо за всички хора, които искат да работят със себе си, да опознаят, развиват, променят себе си; които си задават въпроси и търсят отговори; които са изследователски настроени и искат да преживеят интензивен опит в откриване на своята истина за себе си, другите и света.
Методът на холотропното дишане има силен терапевтичен ефект посредством разтоварване и освобождаване на тялото от блокираната и застояла енергия, осъзнаването на важни и основни човешки ценности, както и разширяване на представата за самия себе си, другите и света.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СОУЛ КОЛАЖ®

Методът СоулКолаж® представлява процес на създаване на индивидуално тесте от карти – колажи. Всяка карта се изработва отделно за определено време, като се използват различни изображения и картинки от списания; картата-колаж отразява една характерна черта или аспект от индивидуалността на човек.

Създателката на метода Сиена Фрост нарича тези отделни аспекти от индивидуалността на човека "Нетер" - име, заимствано от египетската митология, което означава божество, сила или енергия. В тази връзка всяка карта за определена характеристика, която създаваме, се зарежда с определена енергия и сила.

Като резултат от прилагането на този метод се сдобиваме със собствено и уникално тесте от карти, които взети заедно разкриват нашата многообразна и пъстра личност. Процесът е постепенен и има терапевтичен ефект. Научаваме се да приемаме и да се обединяваме с всички свои части или аспекти, без да съдим и оценяме, откриваме невероятния си вътрешен ресурс, с който разполагаме. Освен всичко това, методът е изключително приятен и креативен, помага ни да развиваме и обръщаме внимание на интуицията си, както и на творческия си потенциал. Все важни моменти, за се чувстваме цялостни и здрави.

Всичко от което се нуждаем е мотивация за работа със себе си, творческа нагласа, ножици, лепило и списания.

За метода може да научите повече от следния сайт, който е на английски език: www.soulcollage.com.


МЕДИТАЦИЯ: ЗАЩО НИ Е НЕОБХОДИМА

Упражняването на ума ни в медитация цели усъвършенстване на нашето внимание и осъзнаване, като ни помага да оставаме фокусирани дори в ситуации на външно или вътрешно объркване и смут, да наблюдаваме взаимодействието на различните влияния, които оформят дадена ситуация и да спечелим вътрешно пространство и време, което ще ни позволи да вземем най-благоприятното решение.

Способността да забелязваме какво се случва, докато това става и да си осигурим необходимата пауза, преди да отговорим, е важно умение за справяне с потенциално стресиращи за нас изисквания в къщи или на работа. Медитацията за развиване на осъзнаване е показала, че подпомага способността за разпознаване на много бързи емоционални импулси, както и автоматични мисли, като осигурява вътрешната свобода, за да бъдат оставени да си отидат.

Много изследвания напоследък разкриват позитивния ефект на медитацията за различни групи хора, страдащи от хронична болка, рак, тревожни разстройства, депресия и други. Предизвиква положителни промени и повишава устойчивостта на имунната система.

Практикуването на медитация може да доведе до това живота ни да бъде по-осъзнат, балансиран и по-качествен. Защото с каквито и дейности да се занимаваме, ако се намираме в състояние на присъствие и осъзнаване на всеки свой акт, мисъл, емоция, както и на това, което ни заобикаля, всяко наше действие ще намери своето точно предназначение. В такова състояние ще сме готови да открием удоволствието в малките, ежедневни неща и ще изпитваме по-често чувство на наслада и удовлетворение от живота си.

четвъртък, 3 декември 2009 г.

Принципи на работа в сесиите по холотропно дишане

ПРИНЦИПИ НА РАБОТА В СЕСИИТЕ - КРЪГОВЕ НА ИНТЕГРАЦИЯ

ВЛАДИМИР МАЙКОВ
Ако същността или „сърцето” на психотерапията се състои в това, че в нея неразделно и във
всички измерения са слети изцеление и самопознание, то тогава ние можем в пространството на това ново разбиране да търсим най-ефективните психотерапевтични стратегии, ускоряващи този процес, поддържащи го и способстващи интеграцията на проявяващия се в него материал.

Холотропният процес принципно се отличава от другите процеси на психотерапия/самопознание по това, че в него не се програмира ситуацията, не се загатва и не се преценява, какво трябва да се случи и с какъв материал ще се работи. Тази особеност признава уникалността на всеки човек. Това, което възниква, в своята цялост винаги съответства на ситуацията: именно това е специфичното, именно този материал следва да бъде интегриран, независимо от това, дали това се нарича интегративна работа, психотерапия, личностно израстване или духовна практика. В преживяванията по време на холотропните сесии диагностичната ситуация е неотличима и неотделима от ситуациите на изцеление и интеграция. И от това следват принципите на работа в сесиите по холотропно дишане, които и ще бъдат обсъждани в тази статия.

На съвременния психотерапевтичен пазар се продават множество митове за това, какво е изцеление и как да се постигне. Тези митове се обосновават на фундаментални теории, напр. психоанализа, дълбинна психология, невро-лингвистично програмиране, транзакционен анализ, психодрама и т.н. и тяхната привлекателност за клиентите се потвърждава от успешната продажба на рекламираните от тях услуги. При все това, рискувайки да си навлека гнева на заинтересуваните професионалисти, ще кажа, че с редки изключения, нито едно от съвременните психотерапевтични движения не въплъщава в себе си „сърцето на психотерапията”.

Психотерапевтичен грамофон
Сред всички психотерапевтични митове основният мит, върху който са построени повечето професионални терапевтични програми, е митът за реабилитация чрез катарзис или в по-тесен смисъл митът за това, какво може да помогне на човек, занимаващ се с определена активност, насочена към вторичното проиграване на травматичната ситуация. Психоаналитиците издирват потиснатите или изтласкани биографични епизоди, но никога не позволяват на пациента, да преживее действителната травма, като поддържат ситуацията под вербална наркоза, което се счита критерий за професионализъм. Така че и тук, и в други ситуации не се случва това, което се декларира. Ние просто задълбочаваме и разклащаме един и същи коловоз, като в случая с болния зъб, който вече не боли просто, защото ни пронизва всеки ден. Катарзисът, разбиран като „очистващо преживяване” на травматичната ситуация, не решава задачата на терапията като изцеление; проблемът се състои в това, да се изтрие този запис (ако това по принцип е възможно) или да не се попада в него отново и отново. Защото при всяка провокация, могат отново да възникнат смесване на реалността с травматичната ситуация и заслепеният човек отново ще се окаже в своя неизживян кошмар, в своя ад, джунгла.
Радикалното решение се състои не в това, чрез повторение на травмиращата ситуация по някакъв начин да настъпи очистване, осъзнаване на нещо или чрез това по някакво чудо да настъпи изцеление, а в това, да се набере такова количество жизнена сила, осъзнаване, да се придобият методи на удържане, за да не попадаме при първия случай в коловоза на травмиращата ситуация, навреме да я разпознаем и още по-добре – да не снабдяваме с нито една капка енергия въртенето на пластинките на психотерапевтичния грамофон, убедително въвличащ ни в мита за онтологическата реалност на травмата. Всичко, което търси и намира край на причина на травмата и предлага терапевтичен реверс, ни забулва в съпружеската двойка митове за травмата и изцелението. ....
Същността на терапията лежи далеко зад пределите на всички представи и разбира се, всички концептуални структури. Ако ние разберем, че провокации има винаги, че източника на проблемите е по принцип безкраен, че начина, по който се отзовава организма, съхраняващ травмата от раждането, зачатието и потенциално – цялата болка и неосъзнаване на света, че никога не е предварително ясно, каква ситуация ще изиграе ролята на спусък за провала и болката – тогава единственото радикално средство – това е осъзнаване и трениране на осъзнатост, за да не се попада в демоничните капани на предишни и бъдещи страхове, да не се завърта грамофонната пластинка на предишните травми. Съответно, ако терапията като в случая с холотропното дишане, работи с екстремални ситуации, провокирайки множеството възможни травматични ситуации, то следва да се разработят и съответните стратегии, които именно да изцеляват, а не да задълбочават травмата, фиксирайки я привидно под формата на лечение. Особено опасно е, когато хората, получавайки един-два опита с холотропно дишане, се опитват да провеждат сеанси, не подозирайки, с какви сили се заиграват и колко много вреда могат да допринесат, оставяйки тези сили свободни и не прилагайки съответните методи (за които имо специално обучение) за работа с тях.
Никакво изцеление не произтича само по себи си, било при приема на псилоцибин или при холотропното дишане. Необходимо е, да се организира ситуация, която да поддържа процеса на изцеление. И ако не сме в състояние правилно да определим, какъв е проблема, то най-добрата стратегия за работа с екстремалните ситуации, е поддръжката на всичко, което възниква, създаване на опора и защита на естествената динамика на процеса на изцеление. Ако напр. травматичната ситуация е зафиксирана в ситуации на предателство или наказание, или недостатъчна грижа, то обикновеното съприкосновение с тези преживявания, може да се окаже достатъчно, за да се промени знака на ситуацията радикално и да се получи това, което е недополучено в живота. Това, с което се сблъскваме всеки път, но което е заблокирано, накрая се разгръща.
Оптималната работа при холотропната терапия – това е установено още в психоделичната терапия – е поддържане на всичко, което възниква. И оптималната стратегия за работа в пикови моменти е груповата, а вътре в групата – по двойки: единият човек се отправя на холотропно пътешествие, а вторият се намира до него и бди, охранявайки пространството от преживявания на първия.

Полет по двойки
Сама по себе си идеята на Гроф за разбиване на групата по двойки се заражда почти случайно. Той провеждал семинар с голяма група в Института в Есален, където всеки дишал сам и Гроф работил с всички дишащи в залата. Но по време на един от тези семинари, той силно разтегнал гръбначния си стълб и под заплахата да преустанови семинара, възникнала идеята, да разбие групата по двойки, където единият диша, а другият помага. И още тогава резултатите от сесията надхвърлили всички очаквания. Така, благодарение на това съвпадение, в холотропните дишания започнало разделянето на групите по двойки холонавти: ситер и дишащ.
Гроф се убедил в значението на включения допълнително асистент по време на психоделичната терапия, когато при преживявания на травми в необичайни състояния на съзнанието, човек, ако е един, се налага да контролира ситуацията, оставяйки някаква част от себе си във вида на контрльора и само по себе си това вече не дава възможност да се проявят по-дълбоките и съществени енергии. А само тяхното проявление дава възможност да се открият пространства, които са общи с източника на неврозата, психозата или сериозното психо-соматично разстройство. Ако аз снема изцяло контрола, то моя партньор следва да го поеме. Процесът на предаване на контрола е взаимен и разбира се, ако хората никога не са присъствали на холотропно дишане, проявленията на дълбинните проблеми могат да ги хвърлят в ужас: надделяване на демоничното, перинаталната динамика, необичайни екстатични преживявания, сложни моменти от сексуалната динамика и т.н. Но какви ли не форми приема процеса на изцеление, колко ли странно не е изглеждал – това е пробив на организма към цялостност, към интеграция, чрез спектър от необичайни състояния на съзнанието, много от които напомнят остра патология.
Друг момент, свързан с важността от асистиране, се състои в това, че вашият партньор във всеки един момент може да се нуждае от помощ: от просто погалване, поддръжка, знание за това, че до него има някой, могат да бъдат проектирани фигури на значимите други: баща, майка, враг, приятел, лекар и т.н.
Третият акцент е свързан със съкровения момент на охрана и защита; на още по-дълбоко ниво охраната на майката, оказвана на детето, ангелът, охраняващ своя избранник, духовете – своите подопечни. Тъй като дълбинната психологическа работа – това е вътрешно пътешествие, в което винаги се срещаме с мощни психически сили и за да премине своя път, героят или героинята се нуждаят от свой Хранител.

Охранители и свидетели
Много от вас помнят ролята на Защитника в света на магьосниците, за който разказва Кастанеда. Светът на шамана, неговият космос е изпълнен с всевъзможни по своя род духове, които са настроени неутрално, враждебно или са благоразположени към човека. И преди да се отправи на пътешествие шаманът винаги сключва договор с тях, за да го охраняват по пътя. Смисълът на този ритуал може да се разбере дори в рамките на ежедневния опит: ако се намирате в Ню Йорк, отправяте се далеко по Бродуей и се озовете на чужда територия след 120-та улица, територията на Харлем и ако тогава с вас няма тъмнокож приятел, вие рискувате много, напр. да се върнете обратно без глава. По простата причина, че това е чужда територия.
Същото се отнася за всички райони, обитавани от различни групи хора, напр. ако в Москва попаднете на чужда територия или се окажете на пътя на някакви мафиоти или не успеете да се откупите навреме. Това е обичаен опит в обичайното време. Духовните традиции обясняват, че ако напр. започнете да копаете или орете земята, а на тази земя живеят множество същества и това е тяхната зона на обитаване, изсичате гората, а там живеят белки, лисици, мечки, безкрайно количество насекоми, то всички тези същества проявяват недоволство: защото ги провокирате. И хора, чувствителни към фините енергии казват, че в този смисъл всяка местност, всяка територия на планетата, всяка област притежава своя зона на влияние, охранява се от могъщи местни духове, отговорни за големите пространства.
Всяко учение има свои охранители, всеки човек има свои приятели и защитници и в конкретния случай, разделяйки се по двойки веднага моделираме ситуацията на охрана на няколко нива на човешката взаимовръзка. Седящият или ситерът олицетворява всички охранители и защитници. Той охранява пространството от преживявания, той е този, който се намира с партньора си в най-съкровена връзка, дава възможност на дишащия холонавт безстрашно, без всякакви съмнения да се отправи в своето пътешествие. И именно, изхождайки от разбирането на природата на холотропния сеанс и силите, които се задействат в него, се организира структурата на сеанса по двойки.
Разбира се, ситуацията на взаимодействие между дишащия и ситера, се явява ключова. По тази причина е важно да се доверите на своята интуиция относно това с кой бихте искали да дишате. Послушайте своето сърце, послушайте детето у вас, ще се чувствате ли безопасно, надеждно, на време ли ще ви подадат всичко необходимо, извиква ли кандидата за партньор у вас 100 процентово доверие. По-добре да се прояви твърдост и да се каже: „Извинявай, аз те уважавам, но в дадения случай ми се иска да намеря партньор, към който интуитивно чувствам по-голяма възможност да се разкрия; може след няколко дни такъв партньор да бъдеш ти за мен, но на този етап аз имам своите проблеми и своето недоверие.” Бъдета откирити и честни, полагайте грижа за за себе си.
Ако се говори за качеството на връзката и нивото на взаимодействие между партньорите, то обичайно се употребяват термини като емпатия, съчувствие, имайки предвид това, че съпреживяваме с другия човек, способни сме да се слеем с неговите чувства. Говори се за съпреживяване и нахождение в едно пространство. Тези думи в общия смисъл са правилни, но и рисковани. Рисковани са по причина, че попадайки в пространството на вашия подопечен, може да загубите своята главна функция на охранител. Вашата задача е не само да съпреживявате, да се намирате в едно пространство и да чувствате това, което се случва с вашия подопечен. Преживяванията могат да бъдат толкова силни, че вие самия може да влезете в процес, отдавайки се на преживяването. Вашата задача, преди всичко е, да проявите непоклатима издържливост и да охранявате партньора си. За да не бъдете въвлечен в процес е необходимо да сте наясно с принципните разлики между близки, но отличаващи се неща – между емпатия, т.е. нахождението в едно пространство от чувства – и състраданието. Състраданието радикално се отличава от съпреживяването или съжалението. Състрадание – това е проява на сила, макар и понастоящем състрадателен може да бъде само човек на знанието, всички останали са обречени на съчувствие и емпатия, които непременно ни въвличат в капан и ни лишават от сила и яснота. Най-голямата уловка на съжалението се състои в това, че тя ни лишава от знание. Има няколко критерия, по които може да определите, в какво състояние се намирате, доколко сте въвлечени в процеса, доколко се намирате в състояние на безупречна помощ.
Един от критериите за разграничаване на състраданието от съчувствието е в това, че вие не пречите на човека да прояви себе си, давате му пространство. Да бъдеш състрадателен – означава да приемаш човека такъв, какъвто е и при това да не осъждаш. Да дадеш пространство – това е и прякото проявявление на състрадание. Кой може да даде пространство на човек да се прояви, както той иска? Само този, който не се бои от нищо, който сам е спокоен по отношение на себе си, който не се бои от никакво покушение на своя територия, който е безстрашен, който гледа на своя подопечен като безучастен свидетел, във всеки един момент готов да даде защита.

Динамична структура на състраданието
В будизма динамиката на процеса на състрадание, наричано Велико Състрадание – Махакаруна, се описва чрез така наречените Четири Неизмерими Катализатори на Битието. Махакаруна се състояло от четири аспекта. Първият аспект – това е Равенство като да кажем състояние на равенство във всички отношения – дълбинният слой на отношение към всички хора. За вас не съществуват различия между негри, китайци, евреи, вашата майка, вашето дете, съществено различие между Мохамед и Христос. И между човека и другите живи същества. Притежва ли кучето природата на Буда? Именно за това съществено равенство говори японския коан. Но равенството не е равнодушие. Вторият аспект – това е Радост. Радост в отличие от еуфоричност. Радост – това е чистото проявление на чувствата. Кога сме радостни? Когато сме свободни, когато тялото танцува, а гласът пее, когато всичко е проявление на творчество. Когато сме еуфорични, ние можем да сме съчувстващи, съпреживяващи, емпатични, но в същината си това е проекция на съчувствие и съпреживяване отвътре. Радостта е чиста, тя струи във всички направления. Третият аспект на състраданието е да се отличи от сантименталното съчувствие. И накрая, четвъртият аспект – това е Любов в отличие обаче от страстта. Страстта е това, което винаги ни дърпа, напр. обект на желания. Любовта – това е отдаване, жертва, възхищение, даряване на блага. Така се изразява многоизмерността на състраданието в будизма.
По време на обучението по холотропно дишане и трансперсонална психология при Станислав и Кристина Гроф станах свидетел на една история, която ми проясни разликата между състрадание и съжаление и показа, колко различни последствия може да има неразграничаването им върху личната съдба. На един от тренингите в долината Юка, където растат полу-кактуси, полу-дървета, под наименованието „Джошуа три”, където може да срещнете в тревата малки зайци и гърмящи змии, където има израстнали огромни гори, разпростиращи се насред каньона и където започва пустинята, се проведе съвместен семинар на Гроф и Джак Корнфилд. Там се запознах със забележителна жена, която дълго време е била ученичка в духовен ашрам на знаменития сидха-йога Свами Муктананда (Кристина Гроф също е била негова ученичка). Този велик индийски майстор обединява в своя жизнен път бхагти (любов) и сидхи. Достатъчно му е било само да засвири на традиционен индийски инструмент и да затананика някаква песен и с хората се случвали странни неща: влизали в спонтанен транс, покатервали се по дърветата, получавали знание и т.н. Това бил несъмнено реализиран човек, у който се проявявал пълния спектър на сидхи.
И ученичката на Муктананда по време на сесия по холотропно дишане, 8 год. след смъртта на своя учител преживява нещо ужасно: тя видяла как по течението на жълта река плава някакъв предмет, напомнящ по странен начин на дърво с вдлъбнатина и в тази вдлъбнатина – някакво познато лице на човек, жълто лице на мумия с черни свлечени коси. У нея останало силното усещане за среща с нещо, което я е шокирало някога и едновременно с това – остро усещане за болка в тазобедрената става, която я преследвала вече 8 год. На обсъждане в групата, когато тя започнала да разказва за своето преживяване, изведнъж нещо я накарало да настръхне и тя казала: „Боже! Това е бил Свами (Свами Муктананда!)! Това е Учителя, аз видях Учителя!” И на въпросите в групата разказала, че когато учителят си отишъл, за цялата общност това бил страшен шок: те загубили своя Баща, своя Наставник, своя Учител. И по време на прощаването с Муктананда учениците му били допуснати в залата, където бил мумифициран в позата лотос. И когато тя излязла, на нея й се сторило, че неговите стави са чудовищно изкълчени, по неестествен начин обърнати наопаки. Буквално игла пронизала краката й и оттогава се появила непреодолима болка в тазобедрената става. И никакви изследвания не открили органическо нарушение, нито едно лечение не я избавило от болката. На другия ден след виденията на повития Учител, болката изчезнала и доколкото ми е известно повече не се е появявала.
Когато изпадаме в съжаление, не знаейки, че съжалението не е състрадание. Съжалението към Учителя крещяло: „Не мога да издържа това, как са му извърнати нозете, сигурно и при мен ще е така!” Със съжалението нараняваме не само себе си, но и поразяваме другите. Състраданието е спасяващо, то освобождава, дава пространство на всички да проявят всичко. Поради това дишащите и ситерите, бъдете състрадателни. Давайте си един на друг пространство, подъдржайте го и го охранявайте.

Танц на холонавта
Оптималната стратегия на дишащия може да бъде описана съвсем просто – да бъдеш съвършен актьор. Какво означава да бъдеш съвършен актьор? Това означава напълно да се отдадеш на преживяването, без да бъдеш самото преживяване. Ако някой от вас някога се е занимавал с актьорски тренинг или е наблюдавал, как играят актьорите, сигурно е видял, че съвършеният актьор е винаги свободен. В какво се състои естествеността в играта на съвършения актьор? В това, че той се намира в образа, но не е завързан за ролята, той действително живее в нея. Поради това, какво означава да бъдеш в преживяването? Това означава да не си натрапваме никакво преживяване, да не програмираме преживяванията, да приемаме всичко, което идва на всички равнища. На равнището на тялото възникват някакви чувства – не ги отхвърляйте, ако ви се иска да се раздвижите – раздвижете се, влезте в ролята на човек, който се занимава с дълбинна работа, съхранявайки усещането за лекота на играта, каквато и да е, по-сложна не би могла да бъде в дадения момент.
Намирайки се в сеанса, вие следва да дишате, което е необходимо за преноса на енергията и катализиране на необичайното състояние на съзнанието. Вие дишате по-дълбоко и по-често от обичайното. Задачата на ситера се състои в това, да напомня за дишането, за някои това може да е сложно и за тях може да е нужно просто да се каже, да се помогне, да се напомни, да се поощри, да се диша заедно с тях, за да преминат бариерата на защитата. Често невъзможността да се диша интензивно е свързана с това, че материалът, който тръгва да излиза, отдалече му се струва на човек доста опасен и страшен. Именно с това са свързани по-голяма част от дихателните блокажи. В този момент винаги може да се помогне на човек да започне да диша.
И така в състояние на съвършен актьор, вие спонтанно играете, танцувате своя танц, танцът на преживяването – не в буквален смисъл, когато някои стават и започват да танцуват (това вече е защита). Препоръчително е, дори когато в някакъв момент спонтанно сте започнали да се движите в изправено положение, да се направи опит за заземяване и в никакъв случай да не се отдаваме на такива колективни дискотеки, както се случва на някои семинари (аз случайно видях, как понякога холотропното дишане се превръща в колективно танцуване).
В процеса винаги съществуват две граници на преживяванията. От една страна, вие винаги усещате себе си като вас самия, като някаква своя самоидентичност, доколкото вие сте изминали някаква част от живота си до настоящия момент, и в същото време чувствате, че възникват някакви спомени за някои ситуации, реални или фантастични – тук в дадения случай това няма значение. Всичко, което възниква спонтанно, има някакъв смисъл или резонира с това, че има голямо значение за изцелението. И ето, оставайки в залата, оставайки със себе си, в същото време вие не си пречете да влезете в ситуация на преживяването. В това е най-оптималната стратегия на участника. Без да пропъждаме, без да говорим: „Не, тук аз не мога да тръгна след нищо, доста е страшно!” или „Нима това може да ми се привижда – какъв кошмар!” Не се бойте, влезте в преживяването, поканете го, разгледайте го, бъдете негови изследователи. И може би, ако започне да ви поглъща, поиграйте с това преживяване, сменете ролите, но в същото време вие се намирате в залата, помните и знаете - какво щастие, че се намирате тук, че до вас е и седящия холонавт, че това е учебна ситуация. Такава ситуация аз наричам бифокално внимание и развитието на бифокалното внимание може да бъде отправната точка за интеграция на преживяването.

Два потока на интеграция
Какво е това интеграция на преживяванията? Мога да го илюстрирам с поток вода, течащ чрез дирите (проблемите) в нас. А после общото ниво на водата (интуиция, конкретно обединение) се повишава и проблемите се интегрират, водовъртежите изчезват завинаги. Това е образ за интеграция, но същността й е в това, че напълно влизаме в пространството на преживяването, но не потъваме в него. Това е първият поток на интеграция. И вторият поток на интеграция: ситуацията е открита, отнякъде, от неведомия хоризонт, от несъзнаваното, от неведомата повърхност на лентата на Мебиус, която символизира нашата психика, ситуацията настъпва към нас, навлиза в яснотата на съзнанието ни и ние я приемаме. Следователно ние навлизаме в някаква ситуация и ситуацията навлиза в нас. Два потока. Ние сме съвършени актьори, ние навлизаме в ситуацията като свободни хора и ситуацията навлиза в нас като някаква роля, която ни се предлага и ние танцуваме тук, играем, радваме се, изумяваме се и приемаме всичко, което се случва. Това е свобода, това е чувство за пространство, разбира се то изразява също и охраната на собствените ни скрити дълбини и проявлението на истинското състрадание към себе си, което означава – свобода и воля за знание.
На по-дълбоко равнище първият поток на интеграцията произтича от нашето холотропно състояние и ние интегрираме това състояние с всички други разединени от него психични пространства на конкретното равнище. А вторият поток на интеграцията – това е интеграцията на целия наш живот в холотропно състояние, в нашата природа, в света на нашето съзнание. И, ако ние сме направили това, тогава травмата никога не се повтаря, ние не се подхлъзваме отново и отново в същия коловоз и това, което е било травма, се превръща в знание, осъзнат опит. Ето тук се случва решаващото, ако използваме езика на гещалтпсихологията превключване на гещалта, но това съвсем не е описваното в гещалтпсихологията и това не е преформиране, за което говорят в невро-лингвистичното програмиране.
По този начин, интеграцията на материала започва направо в сесията, в този момент, когато възниква преживяването, то е неотделимо както от диагнозата, така и от работата; ние се включваме в два потока на интеграция, които само при описание отвън изглеждат като два, но ако се намираме в холотропно състояние на съзнанието, то това е един поток. Тук е особената логика, която трудно се обяснява с обикновени думи, но преживявайки я веднъж, разбираш, за какво става дума. Работата в сесията е първият кръг на интеграция.

Кръгове на интеграция
Вторият кръг на интеграция се случва в края на сесията, ако има специфични показания, напр. явна незавършеност на процеса, съпроводена с неудовлетворително самочувствие. Това е фокусираната работа с тялото.
Интеграцията продължава, когато рисуваме своите пеживявания във вид на мандала. Това е третият кръг на интеграция. Тук използваме, доколкото много от защитите се намират на вербалното равнище, невербалния език, в който няма толкова много контролираща енергия. Тази техника на рисуване на мандали е изработена от Джоан Келог и се е използвала много години за интеграция на психоделичните сеанси. Нейните източници са от още по-рано – аналитичната психология на Юнг, в която широко се е прилагало рисуването на мандали.
Макар че съществуват многообрзни и сложни техники на анализ на мандалите, в холотропния метод на съответния етап от интеграцията най-важното е – да се излее и изрази още неизразеното във визуалния план на опредметения жест. И понякога в момента на рисуването или в момента на разказа се обединяваме с това, с което не сме се съединили, в нашето съзнание навлиза това, което до този момент е отсъствало в него. При това – това навлизане, съвместяване, може да се случи в разни планове, не само в плана на „Аха, ето, накрая разбрах”, а в плана, че нещо се е случило и изведнъж преживяваш чудо, чудото на нова пълнота, чудото на ново разбиране, може да бъде неизразимо. Поради това използваме тази техника, която се намира отвъд пределите на думите, но от друга страна, тази техника е комуникативна, тъй като ни помага да осъществим петия кръг от интеграцията – по отношение на въвеждането на това знание в ежедневния живот.
Поради това рисувайте мандали, рисувайте спонтанно, дори ако ви се струва, че не умеете да рисувате, рисувайте, използвайте всички цветове; тук вие проявявате това, което понякога може да изглежда невидимо. И може би, на следващия ден или в момента на рисуване вие разбирате, че този жест, който спонтанно се е проявил под формата на рисунък, е продължение на този жест, който е бил в сесията и си спомняте за него сега; и този образ, който възниква, се явява образа, който е липсвал, за да се завърши гещалта. Това също е продължение на интеграцията.
И по-нататък при разказа за сесията ние анализираме нашите картини, ние рисуваме, както ни се иска и само толкова, колкото ни се иска. Мандалите са като визуален дневник, някакви йероглифи на преживяванията и не е необходимо да правим от това картина на Рембранд. Някой напр. танцува по-добре, отколкото рисува; Гроф рисува блестящо. Но не в това е работата, а в това да проведеш определен етап от работата.
И накрая, четвъртият „регламентиран” или обозначен в процеса на холотропните семинари, кръг от интеграцията – това е интеграцията по групи, когато разказваме за преживяванията си и разказвайки за тях, ние се стремим максимално да пребиваваме в енергията им, още веднъж да навлезем в тази енергия и да я предадем като поток от думи /реч/, а не като логическо изложение, без да се обяснява, а просто да бъдем проводник на това, което се е случило. Това е най-оптималната стратегия, която произтича от това, което не сме в състояние да разберем концептуално, тези сили, с които имаме работа; ние нямаме адекватни понятия. Ние обичайно сме спонтанни, който иска да разказва – започва. Като правило започва дишащия, за него това е бил главния ден, а охранителя и свидетеля, седящия може след него да добави нещо. И тук, в микрообщуването, в групата ние се учим, първо да говорим за нашите преживявания на езика на нашите преживявания. В този смисъл понякога е добър следния методологически принцип на разказа в настояще време. Не: „Аз дишах, и ето яви ми се еди-какво си и после бягах, и после пълзях по тунела и т.н.”, а „Дишам, появи се това, устремявам се, пълзя по тунела ...”. Това помага да си спомним и да пребиваваме в качеството на енергията. Идеално е да пребиваваме в енергиите на процеса и да говорим на неговия роден език.
Без да развивам тук грандиозната тема за автентичния „език на преживяванията”, ще дам само няколко отделни примера.
Когато посетих Лондонския център „Изток – Запад”, преминавайки по етажите, дочух на едно място вопли и викове. Загледах се и видях жена, както после стана ясно баронеса, седи в детски манеж, захванала се за една летва, гледаща достатъчно смислено и после очите й станаха като копчета, като на малко детенце и тя започна да вика: „АААААА”. Жената се учеше на „първичния вик”, който според автора на тази методика Александър Янов може да внесе в съзнанието детската памет. Научавайки се на тази техника, тя може да бъде въведена в процеса на дишане и в разказа за дишането, там, където това е автентично.
Пеенето, вибрациите са много добро средство за очистване на мозъка от крайните биохимични метаболити на неговата активност, от тази мръсотия, която се натрупва и по никакъв начин не се извежда навън. При пеенето даже се повишава яснотата. И ако проблема при дишането или при разказа е свързан със загуба на яснота, не е лошо да се използва техниката на дишането, която се прилага от суфиите. На своите ритуални срещи, които се наричат зикри, те изпълняват пеене на небесния коран, написан на езика на птиците. При това те издават звук както при вдишване, така и при издишване, това е непрекъснат звук, който символизира непрекъснато съединение с Аллах. Пеенето, в това число и суфиското – прекрасен способ за внасяне на всички гласове на преживяванията в групата и завършване на четвъртия кръг.
И накрая, интеграцията продължава и по-нататък, по време на следващите сесии, по време на груповата работа, по време на съня. И това са следващите нива на интеграция, доколкото последната задача на интеграцията се явява съединяване на опита от сесиите с живота. Ето какво се явява пети кръг на интеграция – последният, но може да бъде и вай-важният. И сесиите по холотропно дишане или други психотерапевтични семинари и групи за личностно израстване нямат никакъв смисъл, ако не сме в състояние да интегрираме това знание, новият опит и новата свобода в ежедневния живот. И с какъвто и да е език, с каквато и да било психотерапевтична техника да работим, принципите на интеграция са едни и същи – ако те съхраняват и изразяват „сърцето на психотерапията”.

Кога крещят мълчащите агнета?
Както вече беше отбелязано, често ние започваме да си спомняме и разбираме това, което се е случило с нас по време на сесията, в момента на рисуването или разказа в групата. Нещо в нашите вътрешни пространства се съвместява именно тогава и дава сила на нашата реч и енергия за нашето разбиране. Този тънък момент от интегративния процес, който се развива не от подбутване или нетърпеливо подканяне, а по силата на преминаване по определен смислов път, е добре показан във филма „Мълчанието на агнетата”. Филмът е нтересен с осветляването на много психологически проблеми, напр. един от тях – съчетанието на канибализма и гениалната проницателност у един от главните герои, садиста и людоеда Лектър. Друг проблем е изразен в „мълчанието на агнетата”, техния вик, застинал в душата на героинята във филма. Тук разследването на престъплението от жена, младата агентка на ФБР, се явява едновременно решение на проблема в собствения й живот, когато се пресичат работа, живот и кошмари от детството, когато Лектър, който притежава чудовищна психологическа интуиция, както и неговия апетит, й подсказват не само това, как да открие престъпника, а и как да престане да бъде жертвено агне, да се справи с вика, застинал в нея, когато на подрастващата девойка съобщават за убийството на баща й. И спасението на жертвите от ръката на маниака се превръща в собствено спасение от хладината след загубата на бащата, която след това се промъква в паметта като тревожното мълчание на агнетата.
По този начин в контекста на холотропната терапия филмът е много интересен като прекрасна демонстрация на това, как често не сме в състояние да разберем самите себе си дори чрез интелектуални усилия, че сме длъжни първо да изживеем нещо и едва тогава, съвместявайки в себе си разни пространства, преминавайки пътя на търсача, пътя на загадката, инсцениран от Лектър, ние успяваме да снемем заклинанието от миналото – плача на агнетата, който ни е държал всичките тези години.
При дълбинната работа е безмислено да търсим буквалния смисъл в действията: той не съществува, както не съществува окончателна диагноза, прочит и интерпретация. Или можем да кажем, че има такъв, но той е неизразим, така че избора на десетки прочити вече се явява изказване чрез картини, защото има още стотици. Но само действието се явява по-съвършено, цялостно в този смисъл, че да се постави точка в ситуацията. Резултат в сесията има винаги, даже когато ни се струва, че няма. Недоволствата и емоциите възникват, когато чувстваме, че „не се е получило”. Оказва се, че ние винаги очакваме нещо, въпреки че стотици пъти чуваме, да не очакваме нищо и да приемаме с благодарност всичко, което се проявява. Маса очаквания, много самооценки са се явили за кратко по време на сесията и в крайна сметка се е създала определен род емоционална нагласа, при което главното се изплъзва: ние не виждаме това, което с нас се случва точно сега.



Указания за холонавтите

Наръчник за холонавтите

 Елате в залата по-рано, за да подготвите мястото си и да релаксирате преди дишането. Времето е указано в разписанието – това е времето, обявено да начало на сесията.
 Облечете удобна, просторна дреха и свалете всичко, което ви притеснява или може да ви нарани /колан, сутиен, украшения и т.н./. Ако имате контактни лещи, също ги свалете преди сесията.
 Ако дишате днес, яжте нещо леко или не яжте. В този случай се диша по-леко.
 Отидете до тоалетната преди сесията. Ако имате нужда по време на дишането, не се притеснявайте. По-добре отидете, отколкото да откланяте вниманието си от пълния пикочен мехур.
 Ако имате съмнение по отношение на избора на партньор, попитайте се, добър ли е този вариант за вас в дадената ситуация, чувствате ли се в безопасност с този човек?
 Не напускайте залата в разгара на сесията. Приемете вътрешното задължение да присъствате на целия семинар /включително всички дихателни сесии и обсъждения на процеса по групи/, за да имате цялостен, не фаргментарен опит и за да си оказвате подкрепа едни на други.
 Дишайте по-дълбоко и често в течение на около два часа. Дишането е най-важния катализатор за необичайните състояния на съзнанието. Дръжте очите си затворени, за да се съсредоточине върху вътрешните си преживявания.
 Останете в поза, лежейки по гръб – откритата поза. Желанието да се подпрете на ръцете си, да седнете или станете, може да бъде способ за контрол на преживяването или път за бягство от него. Ако сте направили нещо такова, се постарайте, да се въренете в изходно положение, когато сте готови за това.
 Сключете договор с вашия патньор, включвайки следните неща:
• По какъв начин да ви напомнят да дишате;
• Кой начин за телесен контакт е най-приемлив за вас;
• Каква поддръжка ви е необходима от партньоря;
• Какви са особеностите, които проявявате по време на холотропното дишане;
• Уговорете някакви сигнали за несловесно общуване: по какъв начин бихте посочили на партньора си, да не ви напомня повече за дишането; как ще му съобщите, ако искате нещо.
 Уважавайте преживяванията на другите участници, избягвайте разговорите. Разговорите извеждат хората от необичайното им състояние, защото те се асоциират с обединеното съзнание.
 Поддържайте мълчание по време на рисуване на мандалите и /желателно е/ в течение на целия ден. Това помага да сте в медитативно настроение.
 Помолете за помощ, ако почувствате, че телесната енергия е заблокирана, ако възниква болка или напрежение и в процеса на дишане облекчение не настъпва. Това може да се поиска във всеки момент от сесията.
 Знайте, че вие винаги владеете ситуацията. Ако искате с вас да престанат да работят, във всеки момент може да кажете „стоп” и всяко въздействие ще бъде прекратено веднага.
 Ако забележете, че улавяте прекалено много мисли, насочете вниманието си към тялото и се съсредоточете върху дишането или музиката. Ако установите, че анализирате музиката, позволете на нейните вибрации да проникнат в тялото ви и се фокусирайте върху дишането.
 Ако у вас възниква силна емоция /напр. гняв, раздразнение и т.н./ и причината за тази емоция се явява събитие в залата /напр. не ви харесва музиката или нещо подобно/, преместете вниманието си върху себе си и усещанията във вашето тяло. Вместо това, да се отвличате с нещо отвън и да се занимавате безкрайно с емоционални проекции, по-добре е да влезете в контакт с преживяваните енергии, да ги изразите и да се освободите от тях. Не програмирайте преживяванията си, просто това, което възниква, е спонтанен акт, неочакван за вас самите – свободен танц на тялото, енергиите и мислите.
 Бъдете съвършения актьор: напълно намирайки се в ролята, в преживяванията и в същото време бъдете над всяка роля, вън от всяко преживяване.
 Вие сами решавате, кога да приключите дишането. Като правило сесията преминава към своя естествен завършек след около час и половина - два часа и половина. Музиката продължава дотогава, дакото всички завършат работата си, поради което не е необходимо да се изчаква нейния край.
 Не следва да се започва нова сесия в края на сесията. Работата в този момент се състои не в това, да се разкриват всички нови проблеми, а в това, да се завърши онзи материал, който е изплувал и се нуждае от интеграция.
 Преди да напуснете залата, повикайте водещия, за да провери, дали всичко е наред. Тази проверка е необходима, за да се разбере, дали дишащия се нуждае от последваща работа и дали чувствате пълната завършеност на преживяването.
 Опитайте се да нарисувате мандала, дори ако считате, че не умеете да рисувате. Работата тук не е в качеството на вашата рисунка, а във възможността да използвате рисуването като средство за интеграция и самопознание.
 Вие сте свободни да разказвате за вашия опит толкова, колкото считате за нужно. Правейки това, не се занимавайте с анализ, а пребивавйте в енергията на самия процес. Въздържайте се от анализ и оценка на нечии други преживявания или мандали.
 Сънят – това е продължение на интеграцията на проявените преживявания. Бъдете внимателни към техните послания. В последващите дни намерете време за рисуване, съзерцание, водене на дневник и за работа със сънищата си.

Указания за ситерите

Наръчник за ситерите

 Елате в залата по-рано, за да имате време да подготвите мястото за дишащия. Времете е указано в разписанието, това е началото на самото дишане.
 Сключете договор със своя партньор, обсъдете неговите желания и предпочитания.
 По време на дишането сведете разговорите до минимум. При силната музика дори може да не осъзанавате, колко силно се чува гласа ви.
 Разположете се в близост до главата на дишащия, насочете цялото си внимание към него и не се отвличайте от случващото се в залата. Не се потапяйте в своя собствен процес. Дишащият се нуждае от неразделното ви присъствие и внимание като ситер, може да бъде много чувствителен към недостига на такова внимание.
 Пребивавайте с партньора си в едно пространство от преживявания. Чувствайте това пространство, но не нахлувайте в него. Ако дишащият е спокоен, вие по-леко ще го почувствате, позволявайки на своето тяло да остане също толкова спокойно. Ако дишащият е активен, вие може също да се движите в същия ритъм, за да почувствате по-добре неговото състояние.
 Охранявайте пространството от преживявания на дишащия. Защищавайте своя подопечен от активностите на други дишащи или всякакви други възникващи смущения и рисковани действия.
 Не се поддавайте на изкушението да прилагате свои знания от опита ви в разнообразни духовни традиции в помощ на дишащия. Примери за такава помощ могат да бъдат „изчистване на аурата” или използване на кристали.
 Не оставяйте дишащия сам. Ако искате да отидете до тоалетна, извикайта в това време един от водещите.
 Бъдете внимателни към всяко уязвимо място от тялото на дишащия /ако има слабо или увредено място/ и информирайте за това водещия, когато той работи с вашия партньор.
 Помогнете на дишащия, ако той поиска нещо. Ако иска да отиде до тоалетна, придружете го до вратата на тоалета и обратно. Помогнете му да се изтрие с кърпа или му донесете чаша вода. Бъдеде готов за оказване на всякаква подкрепа.
 Ако у вас възникнат въпроси по повод случващото се, повдигнете ръка, за да се консултирате с водещия.
 Следете за това вашия дишащ, да бъде проверен от водещия, преди да напусне залата след приключване на процеса.
 Помолете да ви оставят храна – на вас и партньора ви, ако вашият партньор все още се намира в залата към началото на вечерята или обяда.
 Подредете вашето място в залата, след като оставите дишащия в стаята за рисуване на мандали.

Участие в холотропно дишане

Какво е необходимо да знаете за участието си в сесия по холотропно дишане?

По време на дихателната сесия дишащият холонавт се намира в легнало положение, върху матрак или постелка, които ви се осигуряват. Необходимо е да сте облечени с удобни, свободни дрехи. Може да носите кърпа или превръзка за очите, ако искате да са ви завързани. По принцип се диша със затворени очи, тъй като целта е да насочите вниманието навътре към себе си.


Принципът в холотропното дишане е, че се диша по двойки – ситер и холонавт. Дишащият се нарича холонавт, а неговият партньор - ситер, който се грижи за дишащия и охранява безопасността и пространството на дишащия. Ролята на ситера е много важна, както за дишащия, така и за този, който я изпълнява. Опитът, който се натрупва и в двете роли чрез конкретните преживявания води до много полезни открития и осъзнавания за всеки човек. 

В тази връзка е препоръчително да се запознаете с изложените указания за ситери и холонавти и ако имате въпроси, да се обсъдят преди започване на дихателната сесия.



сряда, 2 декември 2009 г.

Същност на холотропния подход

Владимир Майков 26.09.2006

В средата на 70-те години на миналия век известният специалист по трансперсонална психология Станислав Гроф и неговата жена Кристина разработват метод за дълбинно емпирическо себеизследване и терапия, който получава названието холотропно дишане. Този метод, съчетаващ в себе си такива прости елементи като ускорено дишане, етническа, ритуална и трансова музика, както и определена работа с тялото, поражда целия спектър от такива преживявания, каквито са били наблюдавани по време на други видове дълбинно себеизследване.
Преживяванията по време на холотропното дишане имат мощен целителен и трансформативен ефект. Много холотропни сесии изваждат на повърхността тежки емоции и неприятни физически усещания от най-различен вид. Пълното проявление на тези емоции и усещания дава възможност на човек, да се избави от тяхното смущаващо въздействие.
В опита на холотропната терапия се установява, че преживявания, които дотогава са се считали за прерогатив на ясновидци, мистици, святи и просветлени хора, са достъпни за всеки човек при определени, контролирани ситуации. Така напр. лекари, които са участвали в тренировъчните програми по психоделична терапия в медицинки клиники през 50-те, 60-те години на миналия век, са имали същите преживявания като тези на пациентите им. От гледна точка на класическата психиатрия и психотерапия тези преживявания „подчас” изглеждали патологически. Обаче най-важното откритие на трансперсоналната психология се явява това, че такива преживявания възникват у всеки човек по пътя към собствената му цялост и хармония и дори да се явяват в този смисъл необичайни, те са нормални. В този смисъл от гледна точка на трансперсоналния подход не малко от тези, които наричаме психически болни, се явяват хора, които са заседнали в процеса на движение към своята цялостност в своите проблеми.
Холотропната терапия открива нови видове психотерапевтически механизми. За разлика от терапиите, ориентирани към повторното преживяване на травмата, спомнянето й и насочената към нея вербална работа с травмата, холотропната терапия започва да работи с травмата като с процес, който е необходимо да бъде поддържан и който в никакъв случай не следва да се програмира. От гледна точка на ориентацията към цялостност и здраве, няма голям смисъл да се разсъждава на езика на различните школи затова, какъв точно е проблема. Защото ако се съберем, напр. консилиум от специалисти от различни школи, то ние ще получим много отговори на въпроса, каква е причината за заболяването, как да работим с нея, какви лекарства е нужно да бъдат предписани, какви видове психотерапия следва да се проведат, какво следва да бъде излекуването, какви ще бъдат критериите за излекуване, какви ще са принципита на диагнозата.
Холотропната терапия показва, че процесът на изцеление често е непостижим на нивото на здравия смисъл и теоретическите представи, почерпени от различни психотерапевтични и психологически школи. Още повече, при дълбинната работа процесът на изцеление често напомня състояние на безумие и е съвършенно необяснимо. Поради това главната стратегия на холотропната терапия се състои не в това, да се опитва да определи предварително, какъв е проблема, с какво ще работим, а в това да поддържа всички процеси, които възникват при работата с проблемите. Нито лекарят, нито пациента, нито участниците в тренинга за личностно израстване не решават това, с какво ще се работи, а всички те се доверяват на мъдростта на процеса или холотропното съзнание.
И накрая, холотропната терапия в известен смисъл „хвърля ръкавицата” на повечето традиционни подходи: психоанализа, бихевиористки терапии, някои видове хуманистична терапия и показва определената ограниченост на тези подходи. Още повече фактите, открити в холотропната терапия и в трансперсоналната психология, ни поставят пред нови въпроси за природата на реалността: в самата си същност какъв следва да бъде света, за да бъдат възможни такива преживявания, с които се срещаме в хода на сесиите по холтропно дишане? Възможно ли е действително наново да се преживее опита по време на раждането ни, доколкото съгласно традиционния медицински модел е невъзможно да си спомним тези моменти, поради факта, че у новороденото не е завършен процеса на миелинизация на нервните влакна и съществува феномена на т.нар. „детска амнезия”. Опитът на холотропната терапия показва, че е възможно не само да се преживее отново опита от детски травми, биографически опит, но е възможно да се преживее и перинатален опит, т.е. отнасящ се около периода на раждането. Още повече могат да се открият безмерни области, които се наричат трансперсонални преживявания, области, в който действат архетипите, митовете, тези пространства, в които може да преживеем най-невероятните, най-необичайните състояния и да изпитаме целия спектър от свръхпсихични явления, да се слеем със света, с вселената, да преживеем екстатически състояния.
Холотропната терапия открива, че корените на проблема се коренят не само и единствено в събития, свързани с биографическа травма, това е само едно от нивата на фиксация на проблема. На по-дълбоко ниво травмата се корени в опита от раждането, в „рожденната травма” както е говорил психолога Ото Ранк, който внася тази тема в европейската психология. А на още по-дълбоко ниво травматичните събития могат да се основават на трансперсонален опит.
За разлика от терапиите, насочени към работа за спомняне на травмата, свободно асоцииране около травмата, с преструктуриране на контекста на травматичната ситуация с помощта на различни методики, холотропната терапия е ориентирана преди всичко към интеграция на травмата и още по-широко на всички гласове на преживяванията. Всяка психотерапия, стига да е успешна, винаги е свързана със самопознанието и то се осъществява като интеграция в холотропното състояние на съзнанието. Ние постоянно установяваме диалог, непрестанна комуникация, възстановяваме животворната неразривна тъкан на съзнанието, която сама по себе си се състои от безкрайни комуникативни потоци на общуване между различните части от самите нас. Съзнанието – това е и живата тъкан на общуване, то е създадено вседствие от общуването и те са съединени в едно цяло, а това означава, че между една част от цялостното съзнание и друга негова част винаги съществува мигновена комуникация, мигновено разбиране, няма никаква дистанция, никаква бариера – това е качеството на всесвьразност, качество на потенциално неограничената възможност за комуникация.
Съгласно холотропната терапия симптомите на психосоматическите и емоционални разстройства представляват сами по себе си опит на организма да се освободи от стари травматични импринти, да се изцели и опрости своето функциониране. Те се явяват не просто неприятности и усложнения на живота, но същевременно носят в себе си огромната възможност за промяна на живота. Ефективната терапия се осъществява чрез временната активация, интензификация и последователното разрешаване на симптомите. Този принцип холотропната терапия споделя заедно с хомеопатията. Терапевтът – хомеопат прилага тези лекарства, които в процеса на изцеление произвеждат симптомите, които проявява самия клиент. Холотропното състояние на съзнанието има тенденция да функционира като универсално хомеопатично средство в това, че активира всички съществуващи симптоми и ектстериоризира симптоми, които са в латентно състояние.
Това разбиране е приложимо не само към неврозите и психо-соматическите разстройства, но също и към много ситуации, които класическите психиатри са диагностицирали като психотични и разглеждали като проявление на сериозни психически заболявания. Неспособността да се опознае целителния потенциал на такимва екстремални състояния отразява тясната концептуална рамка на западната психиатрия, която се ограничава с постнаталната биография и индивидуалното несъзнавано. Преживявания, за които тази рамка не може да даде логически обяснения, се отнасят към патологичните процеси с неизвестен произход. Разширената картография на психиката, която включва перинаталната и трансперсоналната област, дава естествено обяснение за интензивността и съдържанието на такива екстремални състояния.
Друго важно предположение в холотропната терапия се явява това, че средният човек в нашата култура рядко достига своя реален потенциал и способности. Тази "бедност" е обусловена от факта, че хората от нашата култула се идентифицират само с един аспект от своето съществуване – физическото тяло и личността. Фалшивата идентификация води до неавтентичен и нездрав живот и има своя принос в развиването на емоционални и психо-соматически разстройства с психологически произход. Възникването на депресивни симптоми, които нямат органика, могат да се разглеждат като знак за това, че животът е стигнал до тази точка, в която става очевидно, че старите способи на живот не работят повече и е време да бъдат изменени. По силата на колапсираната жизнена ситуация съдържанието на безсъзнателното започва да се проявява в съзнанието. Този пробив може да възникна в такива житейски области като семейната и сексуалната, в професионалните сфери или да влияе едновременно във всички сфери от живота. Съдържанието и дълбината на този пробив корелира с развитието на невротичните и психотични явления. Ситуацията, до която се стига, се явява сама по себе си кризис или даже катастрофа, но също така велика възможност.
Главната цел в холотропната психотерапия се състои в това, да се активира несъзнаваното, да се освободи енергията, свързана с емоционалните и психо-соматични симптоми и да се превърнат те в поток от преживявания. Задачата на фасилитатора или терапевта в холотропната терапия се състои в това, да поддържа емпирическия процес с пълната вяра в неговата изцелителна природа, без да прави опити да го променя или направлява. Този процес се ръководи от вътрешния целителен разум на клиента. Тук за терапевта е много важно да поддържа процеса на емпирическото разкриване, даже и когато рационално не може да го разбере. Някои мощни целителни трансформиращи преживявания могат въобще да нямат каквото и да е специфично съдържание. Те се състоят от последователно проявяващи се интензивни емоции и физически напрежения и постепенно задълбочаваща се ралаксация. Често прозрения и специфичното съдържание възникват в процеса по-късно или даже в следващи сесии. В някои случаи разрешението възниква на биографичното ниво, в други – е свързано с перинатален материал или с различни трансперсонални теми. Драматичното изцеление и личностна трансформация с продължителен ефект често възникват от преживявания, които се изплъзват от рационалното разбиране.
Проверената и предложена от Станислав Гроф картография на съзнанието се оказва в по-голяма степен универсална карта на развитието на човека, отколкото се е предполагало в началото. Не е нужно да преминаваме по пътя на някакво духовно развитие или школа, не е нужно да използваме каквато и да е психотерапия, във всеки случай се налага да решаваме едни и същи задачи, свързани с възстановяване целостността на комуникативната тъкан на съзнанието, т.е. задача за интеграция в общ смисъл.
Ако се развиваме, ако се стремим към нещо повече, в края на краищата ще преминем през цялата картография на Гроф, за да можем да управляваме енергиите, съответстващи на перинаталното ниво. Пътят на холотропното дишане се явява достатъчно универсален, защото независимо от пътя, по който вървим, неизбежно ще преминем едни и същи фази от вътрешното развитие. Холотропната терапия ни дава възможност да преминем по този път в контролирани и безопасни условия.
От гледна точка на интегративния подход проблемите, нещастието, комплексите са топологически сложни зони на мълчание, това винаги е срив в общуването, свързаността и тяхното изразяване. Винаги нещо се откъсва от нашия живот, вместо то просто да присъства в настоящия момент. Разкъсват се тънки връзки в самата тъкан на съзнанието и нещо изчезва от живота. В този случай универсален метод за интеграция на тези жизнени зони се явява просто издигането на нивото на енергията, което в друг смисъл се явява отправяне на запитване към тези зони на мълчание. На нивото на преживяванията това означава, че този материал, който не помним от години, изведнъж започва де се преживява с още по-голяма яркост, отколкото когато и да било. И ето, ако в този момент задържим това състояние, не загубим присъствие, изпитваме и осъзнаваме случващото се, то тогава се случва това, което се нарича с магическите думи изцеление и интеграция. Тогава се (разглаживаются складки) на комуникативната тъкан на съзнанието. Процесът на изцеление е процес и на общуване. Тогава това, което се е намирало в зоните на мълчанието или в зоната на смъртта, е онова, което вече не се чува: няма никаква комуникация, никакво общуване. И нашата природа е устроена по такъв удивителен начин, че сами можем да включим това, което е било травма в нашия живот и сами себе си да изцелим.
Такава е холотропната мъдрост с нейната философска поддръжка, а не философия на управление или манипулация. Тя е много проста и в същото време сложна, изисква висока чувствителност към това, което се поддържа, как да се поддържа и това да не се проецира. Холотропната терапия по нов начин поставя въпроса за природата на реалността, доколкото това, което преди се е считало за фантазия, патология, се оказва съкровен образ, свързан с нашата човешка природа. Така много функционални психози се оказват стадии по пътя към огромната цялостност. А това, което се е считало мечта, нямаща отношение към действителността, се оказва считано към космогоничната психология или архетипна структура на личностната митология.
Въпросът е в това каква следва да бъде структурата на света, че в нея да бъдат възможни такива неща като изцеление, мигновено взаимодействие. Това ни отпраща обратно към древните текстове на мистичните традиции за това, че има някакво в същината си обединяващо поле. Като че ли има някакви механизми, позволяващи мигновена връзка между преживяванията, хората, събитията, считащи се за разделени от пространството и времето. И в някакъв смисъл произтичащото по време на сесиите по холотропно дишане напомня на пътешествие с машината на времето. В разширено състояние на съзнанието започваме активно да взаимодействаме със своето минало и бъдеще. И влияейки непосредствено на своето минало, осъзнавайки го, изменяйки го, едновременно възстановяваме своята цялостност в настоящето. И тогава всяка частичка от живота се развива по друг начин, като че ли сме проживели друг живот. Оказва се, че един единствен факт на осъзнаване е дастатъчен, за да се избавим от много симптоми и проблеми. Ето защо холотропната терапия се явява ключ към другите терапии. Ако ние разберем същината на холотропния подход, може да се чувстваме уверено, защото разбираме същината на всеки психотерапевтичен подход.
В същината си във всички подходи работи един и същи принцип, състоящ се в това, че изцелението, самопознанието – това са отделни граници, отделни имена на един и същи процес. И от нас се изисква, да не се намесваме в този процес, а да чувстваме фината му вътрешна динамика, да обследваме симптомите, зоните на болката и дискомфорта, местата, където сме се затворили, местата, където сме затънали. Самото ни тяло с болките си, дискомфорта и напрежението ни подсказва, какво следва да отпуснем, пуснем, накъде да вървим. Това е удивителен подход, пряк подход, който дава пространство за нов вид работа, за нова психотерапия, ново изцеление. За разлика от психоанализата и много други подходи, които апелират към анализа и където в по-голямата част от времето работата протича в областите на вербалното общуване, холотропната терапия представлява още една възможност, възможността за невербално общуване, възможност да погледнете себе си от птичи поглед. Уникалната особеност на холотропната терапия се явява също и фантастичната интензивност на работата. Тук имаме възможност да се освободим от привичната си личност, от своята привична клетка и да измоделираме направо в сеанса нова личност, по-открита, по-цялостна, по-здрава и да опознаем отново себе си.
Съзнанието – това е открита комуникативна система. Непрекъснато се намираме в контакт със себе си, света и другите хора. Това общуване не е само обмен на информация, думи, емоции, мисли, но и обмен на вещества и енергии. Свързани сме със света посредством множество канали: каналите на петте сетива, каналите на биоенергетиката, каналите на интуицията и т.н. Чрез нас струи потока на живота. Поддържаме постоянство в своята среда, това, което наричаме свое тяло, наше „Аз”, именно поради това, че непрекъснато се намираме в контакт. Ако се променят функциите на потока на общуване, се изменя и нашата вътрешна структура, изменя се нашето „Аз” и нашето съзнание. Ако бяхме даоистки практкуващи, бихме могли да кажем, че този поток не е нищо различно, а Дао, което свободно протича през нас и следваме този поток във всеки момент от своя живот. Ако се съпротивляваме, не следваме Дао, тогава възникват остри ъгли, препятствия, разминаване в скоростта на потока и скоростта на нашия живот. Чувстваме дискомфорт в тялото, вдървяване, умора, не се включваме в потока на речта, нещо се разминава. Ако не сме чувствителни към собствения си живот и към потока, който протича през нас, получаваме проблеми, тревожни сигнали, симптоми, които по-късно се разгръщат в болести. У нас се появяват зони на мълчание: боим се от нещо и не можем да говорим за това.
Но по принцип, всичко, което се разгръща, разплита в сесиите по холотропно дишане, е стремежът на нашия организъм да се включи в потока на живота, в холотропното състояние, в естественото състояния на максимална енергия и благополучие. Това е удивителен дар за човека, дар от неговата собствена природа. Ние сме така устроени, че ако следваме този поток, преминаваме в състояние на максимална енергия, максимално знание, максимална естественост, максимална свобода и т.н. Ако тормозим този поток, започват проблемите. По силата на това, че живеем в някакъв диапазон от човешки предразсъдъци, в нас действат човешките ограничения, човешкото видение. Нашите проблеми могат да доведат до кризис на средните години, когато около 40-те у хората се появяват сложни симптоми, защото клетката, в която човек живее, се оказва много тясна. Доколкото едновременно с това присъства осъзнаването на безграничната свобода и желанието да излезеш от клетката, често единствената възможност за изход за нашия дух е преминаването през катастрофична ситуация, болест или даже смърт. Ако не се заслушваме в тези сигнали, не ги почувстваме, не се включим в живота, не се научим да бъдем потока, то тогава неизбежно ще заплатим с краха на своя живот и загуба на здравето си.