Какво представлява холотропното дишане?

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ХОЛОТРОПНОТО ДИШАНЕ®

Холотропното дишане е мощен метод за себеизследване и самопознание, който работи с изменени състояния на съзнанието. Разработен е от Станислав и Кристина Гроф в резултат на дългогодишна, задълбочена психотерапевтична работа, който те ползват и изучават от 1975 год. до наши дни. Представлява комбинация от интензивно, учестено дишане; специално подбрана и структурирана музика; фокусирана работа с тялото, рисуване на мандали и споделяне в група.
С помощта на измененото състояние на съзнанието се постига повишена сензитивност, достъп до дълбинния ни духовен свят /който включва материали не само от индивидуалното, а и от колективното несъзнавано/, повишена яснота по отношение на човешките отношения, както и прозрения относно екологичните разбирания на хората и връзката им с всички живи същества. Изменените състояния на съзнанието могат да повишат човешката интелигентност и креативност, да доведат до откриване на архетипни, трансперсонални и духовни области от битието ни. От тази перспектива собствената жизнена ситуация и съдържащите се в нея конфликти могат лесно да бедат преразгледани и предоляни.
Опитът, който се натрупва по време на холотропното дишане, е напълно индивидуален и се определя от това, което се явява най-актуално в конкретния момент за личностното развитие. Най-общо казано тази работа може да улесни достъпа до дълбоките пластове на индивидуалното несъзнавано, може да пробуди спомени, свързани с перинаталния опит или според Гроф това са екзистенциалните преживявания в полето на прага между смъртта и живота в процеса на раждането. Освен всичко това може да се достигне и до безкрайната област на колективното несъзнавано. Холотропното дишане е подходящо за всички хора, които искат да работят със себе си, да опознаят, развиват, променят себе си; които си задават въпроси и търсят отговори; които са изследователски настроени и искат да преживеят интензивен опит в откриване на своята истина за себе си, другите и света.
Методът на холотропното дишане има силен терапевтичен ефект посредством разтоварване и освобождаване на тялото от блокираната и застояла енергия, осъзнаването на важни и основни човешки ценности, както и разширяване на представата за самия себе си, другите и света.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА СОУЛ КОЛАЖ®

Методът СоулКолаж® представлява процес на създаване на индивидуално тесте от карти – колажи. Всяка карта се изработва отделно за определено време, като се използват различни изображения и картинки от списания; картата-колаж отразява една характерна черта или аспект от индивидуалността на човек.

Създателката на метода Сиена Фрост нарича тези отделни аспекти от индивидуалността на човека "Нетер" - име, заимствано от египетската митология, което означава божество, сила или енергия. В тази връзка всяка карта за определена характеристика, която създаваме, се зарежда с определена енергия и сила.

Като резултат от прилагането на този метод се сдобиваме със собствено и уникално тесте от карти, които взети заедно разкриват нашата многообразна и пъстра личност. Процесът е постепенен и има терапевтичен ефект. Научаваме се да приемаме и да се обединяваме с всички свои части или аспекти, без да съдим и оценяме, откриваме невероятния си вътрешен ресурс, с който разполагаме. Освен всичко това, методът е изключително приятен и креативен, помага ни да развиваме и обръщаме внимание на интуицията си, както и на творческия си потенциал. Все важни моменти, за се чувстваме цялостни и здрави.

Всичко от което се нуждаем е мотивация за работа със себе си, творческа нагласа, ножици, лепило и списания.

За метода може да научите повече от следния сайт, който е на английски език: www.soulcollage.com.


МЕДИТАЦИЯ: ЗАЩО НИ Е НЕОБХОДИМА

Упражняването на ума ни в медитация цели усъвършенстване на нашето внимание и осъзнаване, като ни помага да оставаме фокусирани дори в ситуации на външно или вътрешно объркване и смут, да наблюдаваме взаимодействието на различните влияния, които оформят дадена ситуация и да спечелим вътрешно пространство и време, което ще ни позволи да вземем най-благоприятното решение.

Способността да забелязваме какво се случва, докато това става и да си осигурим необходимата пауза, преди да отговорим, е важно умение за справяне с потенциално стресиращи за нас изисквания в къщи или на работа. Медитацията за развиване на осъзнаване е показала, че подпомага способността за разпознаване на много бързи емоционални импулси, както и автоматични мисли, като осигурява вътрешната свобода, за да бъдат оставени да си отидат.

Много изследвания напоследък разкриват позитивния ефект на медитацията за различни групи хора, страдащи от хронична болка, рак, тревожни разстройства, депресия и други. Предизвиква положителни промени и повишава устойчивостта на имунната система.

Практикуването на медитация може да доведе до това живота ни да бъде по-осъзнат, балансиран и по-качествен. Защото с каквито и дейности да се занимаваме, ако се намираме в състояние на присъствие и осъзнаване на всеки свой акт, мисъл, емоция, както и на това, което ни заобикаля, всяко наше действие ще намери своето точно предназначение. В такова състояние ще сме готови да открием удоволствието в малките, ежедневни неща и ще изпитваме по-често чувство на наслада и удовлетворение от живота си.

сряда, 2 декември 2009 г.

Същност на холотропния подход

Владимир Майков 26.09.2006

В средата на 70-те години на миналия век известният специалист по трансперсонална психология Станислав Гроф и неговата жена Кристина разработват метод за дълбинно емпирическо себеизследване и терапия, който получава названието холотропно дишане. Този метод, съчетаващ в себе си такива прости елементи като ускорено дишане, етническа, ритуална и трансова музика, както и определена работа с тялото, поражда целия спектър от такива преживявания, каквито са били наблюдавани по време на други видове дълбинно себеизследване.
Преживяванията по време на холотропното дишане имат мощен целителен и трансформативен ефект. Много холотропни сесии изваждат на повърхността тежки емоции и неприятни физически усещания от най-различен вид. Пълното проявление на тези емоции и усещания дава възможност на човек, да се избави от тяхното смущаващо въздействие.
В опита на холотропната терапия се установява, че преживявания, които дотогава са се считали за прерогатив на ясновидци, мистици, святи и просветлени хора, са достъпни за всеки човек при определени, контролирани ситуации. Така напр. лекари, които са участвали в тренировъчните програми по психоделична терапия в медицинки клиники през 50-те, 60-те години на миналия век, са имали същите преживявания като тези на пациентите им. От гледна точка на класическата психиатрия и психотерапия тези преживявания „подчас” изглеждали патологически. Обаче най-важното откритие на трансперсоналната психология се явява това, че такива преживявания възникват у всеки човек по пътя към собствената му цялост и хармония и дори да се явяват в този смисъл необичайни, те са нормални. В този смисъл от гледна точка на трансперсоналния подход не малко от тези, които наричаме психически болни, се явяват хора, които са заседнали в процеса на движение към своята цялостност в своите проблеми.
Холотропната терапия открива нови видове психотерапевтически механизми. За разлика от терапиите, ориентирани към повторното преживяване на травмата, спомнянето й и насочената към нея вербална работа с травмата, холотропната терапия започва да работи с травмата като с процес, който е необходимо да бъде поддържан и който в никакъв случай не следва да се програмира. От гледна точка на ориентацията към цялостност и здраве, няма голям смисъл да се разсъждава на езика на различните школи затова, какъв точно е проблема. Защото ако се съберем, напр. консилиум от специалисти от различни школи, то ние ще получим много отговори на въпроса, каква е причината за заболяването, как да работим с нея, какви лекарства е нужно да бъдат предписани, какви видове психотерапия следва да се проведат, какво следва да бъде излекуването, какви ще бъдат критериите за излекуване, какви ще са принципита на диагнозата.
Холотропната терапия показва, че процесът на изцеление често е непостижим на нивото на здравия смисъл и теоретическите представи, почерпени от различни психотерапевтични и психологически школи. Още повече, при дълбинната работа процесът на изцеление често напомня състояние на безумие и е съвършенно необяснимо. Поради това главната стратегия на холотропната терапия се състои не в това, да се опитва да определи предварително, какъв е проблема, с какво ще работим, а в това да поддържа всички процеси, които възникват при работата с проблемите. Нито лекарят, нито пациента, нито участниците в тренинга за личностно израстване не решават това, с какво ще се работи, а всички те се доверяват на мъдростта на процеса или холотропното съзнание.
И накрая, холотропната терапия в известен смисъл „хвърля ръкавицата” на повечето традиционни подходи: психоанализа, бихевиористки терапии, някои видове хуманистична терапия и показва определената ограниченост на тези подходи. Още повече фактите, открити в холотропната терапия и в трансперсоналната психология, ни поставят пред нови въпроси за природата на реалността: в самата си същност какъв следва да бъде света, за да бъдат възможни такива преживявания, с които се срещаме в хода на сесиите по холтропно дишане? Възможно ли е действително наново да се преживее опита по време на раждането ни, доколкото съгласно традиционния медицински модел е невъзможно да си спомним тези моменти, поради факта, че у новороденото не е завършен процеса на миелинизация на нервните влакна и съществува феномена на т.нар. „детска амнезия”. Опитът на холотропната терапия показва, че е възможно не само да се преживее отново опита от детски травми, биографически опит, но е възможно да се преживее и перинатален опит, т.е. отнасящ се около периода на раждането. Още повече могат да се открият безмерни области, които се наричат трансперсонални преживявания, области, в който действат архетипите, митовете, тези пространства, в които може да преживеем най-невероятните, най-необичайните състояния и да изпитаме целия спектър от свръхпсихични явления, да се слеем със света, с вселената, да преживеем екстатически състояния.
Холотропната терапия открива, че корените на проблема се коренят не само и единствено в събития, свързани с биографическа травма, това е само едно от нивата на фиксация на проблема. На по-дълбоко ниво травмата се корени в опита от раждането, в „рожденната травма” както е говорил психолога Ото Ранк, който внася тази тема в европейската психология. А на още по-дълбоко ниво травматичните събития могат да се основават на трансперсонален опит.
За разлика от терапиите, насочени към работа за спомняне на травмата, свободно асоцииране около травмата, с преструктуриране на контекста на травматичната ситуация с помощта на различни методики, холотропната терапия е ориентирана преди всичко към интеграция на травмата и още по-широко на всички гласове на преживяванията. Всяка психотерапия, стига да е успешна, винаги е свързана със самопознанието и то се осъществява като интеграция в холотропното състояние на съзнанието. Ние постоянно установяваме диалог, непрестанна комуникация, възстановяваме животворната неразривна тъкан на съзнанието, която сама по себе си се състои от безкрайни комуникативни потоци на общуване между различните части от самите нас. Съзнанието – това е и живата тъкан на общуване, то е създадено вседствие от общуването и те са съединени в едно цяло, а това означава, че между една част от цялостното съзнание и друга негова част винаги съществува мигновена комуникация, мигновено разбиране, няма никаква дистанция, никаква бариера – това е качеството на всесвьразност, качество на потенциално неограничената възможност за комуникация.
Съгласно холотропната терапия симптомите на психосоматическите и емоционални разстройства представляват сами по себе си опит на организма да се освободи от стари травматични импринти, да се изцели и опрости своето функциониране. Те се явяват не просто неприятности и усложнения на живота, но същевременно носят в себе си огромната възможност за промяна на живота. Ефективната терапия се осъществява чрез временната активация, интензификация и последователното разрешаване на симптомите. Този принцип холотропната терапия споделя заедно с хомеопатията. Терапевтът – хомеопат прилага тези лекарства, които в процеса на изцеление произвеждат симптомите, които проявява самия клиент. Холотропното състояние на съзнанието има тенденция да функционира като универсално хомеопатично средство в това, че активира всички съществуващи симптоми и ектстериоризира симптоми, които са в латентно състояние.
Това разбиране е приложимо не само към неврозите и психо-соматическите разстройства, но също и към много ситуации, които класическите психиатри са диагностицирали като психотични и разглеждали като проявление на сериозни психически заболявания. Неспособността да се опознае целителния потенциал на такимва екстремални състояния отразява тясната концептуална рамка на западната психиатрия, която се ограничава с постнаталната биография и индивидуалното несъзнавано. Преживявания, за които тази рамка не може да даде логически обяснения, се отнасят към патологичните процеси с неизвестен произход. Разширената картография на психиката, която включва перинаталната и трансперсоналната област, дава естествено обяснение за интензивността и съдържанието на такива екстремални състояния.
Друго важно предположение в холотропната терапия се явява това, че средният човек в нашата култура рядко достига своя реален потенциал и способности. Тази "бедност" е обусловена от факта, че хората от нашата култула се идентифицират само с един аспект от своето съществуване – физическото тяло и личността. Фалшивата идентификация води до неавтентичен и нездрав живот и има своя принос в развиването на емоционални и психо-соматически разстройства с психологически произход. Възникването на депресивни симптоми, които нямат органика, могат да се разглеждат като знак за това, че животът е стигнал до тази точка, в която става очевидно, че старите способи на живот не работят повече и е време да бъдат изменени. По силата на колапсираната жизнена ситуация съдържанието на безсъзнателното започва да се проявява в съзнанието. Този пробив може да възникна в такива житейски области като семейната и сексуалната, в професионалните сфери или да влияе едновременно във всички сфери от живота. Съдържанието и дълбината на този пробив корелира с развитието на невротичните и психотични явления. Ситуацията, до която се стига, се явява сама по себе си кризис или даже катастрофа, но също така велика възможност.
Главната цел в холотропната психотерапия се състои в това, да се активира несъзнаваното, да се освободи енергията, свързана с емоционалните и психо-соматични симптоми и да се превърнат те в поток от преживявания. Задачата на фасилитатора или терапевта в холотропната терапия се състои в това, да поддържа емпирическия процес с пълната вяра в неговата изцелителна природа, без да прави опити да го променя или направлява. Този процес се ръководи от вътрешния целителен разум на клиента. Тук за терапевта е много важно да поддържа процеса на емпирическото разкриване, даже и когато рационално не може да го разбере. Някои мощни целителни трансформиращи преживявания могат въобще да нямат каквото и да е специфично съдържание. Те се състоят от последователно проявяващи се интензивни емоции и физически напрежения и постепенно задълбочаваща се ралаксация. Често прозрения и специфичното съдържание възникват в процеса по-късно или даже в следващи сесии. В някои случаи разрешението възниква на биографичното ниво, в други – е свързано с перинатален материал или с различни трансперсонални теми. Драматичното изцеление и личностна трансформация с продължителен ефект често възникват от преживявания, които се изплъзват от рационалното разбиране.
Проверената и предложена от Станислав Гроф картография на съзнанието се оказва в по-голяма степен универсална карта на развитието на човека, отколкото се е предполагало в началото. Не е нужно да преминаваме по пътя на някакво духовно развитие или школа, не е нужно да използваме каквато и да е психотерапия, във всеки случай се налага да решаваме едни и същи задачи, свързани с възстановяване целостността на комуникативната тъкан на съзнанието, т.е. задача за интеграция в общ смисъл.
Ако се развиваме, ако се стремим към нещо повече, в края на краищата ще преминем през цялата картография на Гроф, за да можем да управляваме енергиите, съответстващи на перинаталното ниво. Пътят на холотропното дишане се явява достатъчно универсален, защото независимо от пътя, по който вървим, неизбежно ще преминем едни и същи фази от вътрешното развитие. Холотропната терапия ни дава възможност да преминем по този път в контролирани и безопасни условия.
От гледна точка на интегративния подход проблемите, нещастието, комплексите са топологически сложни зони на мълчание, това винаги е срив в общуването, свързаността и тяхното изразяване. Винаги нещо се откъсва от нашия живот, вместо то просто да присъства в настоящия момент. Разкъсват се тънки връзки в самата тъкан на съзнанието и нещо изчезва от живота. В този случай универсален метод за интеграция на тези жизнени зони се явява просто издигането на нивото на енергията, което в друг смисъл се явява отправяне на запитване към тези зони на мълчание. На нивото на преживяванията това означава, че този материал, който не помним от години, изведнъж започва де се преживява с още по-голяма яркост, отколкото когато и да било. И ето, ако в този момент задържим това състояние, не загубим присъствие, изпитваме и осъзнаваме случващото се, то тогава се случва това, което се нарича с магическите думи изцеление и интеграция. Тогава се (разглаживаются складки) на комуникативната тъкан на съзнанието. Процесът на изцеление е процес и на общуване. Тогава това, което се е намирало в зоните на мълчанието или в зоната на смъртта, е онова, което вече не се чува: няма никаква комуникация, никакво общуване. И нашата природа е устроена по такъв удивителен начин, че сами можем да включим това, което е било травма в нашия живот и сами себе си да изцелим.
Такава е холотропната мъдрост с нейната философска поддръжка, а не философия на управление или манипулация. Тя е много проста и в същото време сложна, изисква висока чувствителност към това, което се поддържа, как да се поддържа и това да не се проецира. Холотропната терапия по нов начин поставя въпроса за природата на реалността, доколкото това, което преди се е считало за фантазия, патология, се оказва съкровен образ, свързан с нашата човешка природа. Така много функционални психози се оказват стадии по пътя към огромната цялостност. А това, което се е считало мечта, нямаща отношение към действителността, се оказва считано към космогоничната психология или архетипна структура на личностната митология.
Въпросът е в това каква следва да бъде структурата на света, че в нея да бъдат възможни такива неща като изцеление, мигновено взаимодействие. Това ни отпраща обратно към древните текстове на мистичните традиции за това, че има някакво в същината си обединяващо поле. Като че ли има някакви механизми, позволяващи мигновена връзка между преживяванията, хората, събитията, считащи се за разделени от пространството и времето. И в някакъв смисъл произтичащото по време на сесиите по холотропно дишане напомня на пътешествие с машината на времето. В разширено състояние на съзнанието започваме активно да взаимодействаме със своето минало и бъдеще. И влияейки непосредствено на своето минало, осъзнавайки го, изменяйки го, едновременно възстановяваме своята цялостност в настоящето. И тогава всяка частичка от живота се развива по друг начин, като че ли сме проживели друг живот. Оказва се, че един единствен факт на осъзнаване е дастатъчен, за да се избавим от много симптоми и проблеми. Ето защо холотропната терапия се явява ключ към другите терапии. Ако ние разберем същината на холотропния подход, може да се чувстваме уверено, защото разбираме същината на всеки психотерапевтичен подход.
В същината си във всички подходи работи един и същи принцип, състоящ се в това, че изцелението, самопознанието – това са отделни граници, отделни имена на един и същи процес. И от нас се изисква, да не се намесваме в този процес, а да чувстваме фината му вътрешна динамика, да обследваме симптомите, зоните на болката и дискомфорта, местата, където сме се затворили, местата, където сме затънали. Самото ни тяло с болките си, дискомфорта и напрежението ни подсказва, какво следва да отпуснем, пуснем, накъде да вървим. Това е удивителен подход, пряк подход, който дава пространство за нов вид работа, за нова психотерапия, ново изцеление. За разлика от психоанализата и много други подходи, които апелират към анализа и където в по-голямата част от времето работата протича в областите на вербалното общуване, холотропната терапия представлява още една възможност, възможността за невербално общуване, възможност да погледнете себе си от птичи поглед. Уникалната особеност на холотропната терапия се явява също и фантастичната интензивност на работата. Тук имаме възможност да се освободим от привичната си личност, от своята привична клетка и да измоделираме направо в сеанса нова личност, по-открита, по-цялостна, по-здрава и да опознаем отново себе си.
Съзнанието – това е открита комуникативна система. Непрекъснато се намираме в контакт със себе си, света и другите хора. Това общуване не е само обмен на информация, думи, емоции, мисли, но и обмен на вещества и енергии. Свързани сме със света посредством множество канали: каналите на петте сетива, каналите на биоенергетиката, каналите на интуицията и т.н. Чрез нас струи потока на живота. Поддържаме постоянство в своята среда, това, което наричаме свое тяло, наше „Аз”, именно поради това, че непрекъснато се намираме в контакт. Ако се променят функциите на потока на общуване, се изменя и нашата вътрешна структура, изменя се нашето „Аз” и нашето съзнание. Ако бяхме даоистки практкуващи, бихме могли да кажем, че този поток не е нищо различно, а Дао, което свободно протича през нас и следваме този поток във всеки момент от своя живот. Ако се съпротивляваме, не следваме Дао, тогава възникват остри ъгли, препятствия, разминаване в скоростта на потока и скоростта на нашия живот. Чувстваме дискомфорт в тялото, вдървяване, умора, не се включваме в потока на речта, нещо се разминава. Ако не сме чувствителни към собствения си живот и към потока, който протича през нас, получаваме проблеми, тревожни сигнали, симптоми, които по-късно се разгръщат в болести. У нас се появяват зони на мълчание: боим се от нещо и не можем да говорим за това.
Но по принцип, всичко, което се разгръща, разплита в сесиите по холотропно дишане, е стремежът на нашия организъм да се включи в потока на живота, в холотропното състояние, в естественото състояния на максимална енергия и благополучие. Това е удивителен дар за човека, дар от неговата собствена природа. Ние сме така устроени, че ако следваме този поток, преминаваме в състояние на максимална енергия, максимално знание, максимална естественост, максимална свобода и т.н. Ако тормозим този поток, започват проблемите. По силата на това, че живеем в някакъв диапазон от човешки предразсъдъци, в нас действат човешките ограничения, човешкото видение. Нашите проблеми могат да доведат до кризис на средните години, когато около 40-те у хората се появяват сложни симптоми, защото клетката, в която човек живее, се оказва много тясна. Доколкото едновременно с това присъства осъзнаването на безграничната свобода и желанието да излезеш от клетката, често единствената възможност за изход за нашия дух е преминаването през катастрофична ситуация, болест или даже смърт. Ако не се заслушваме в тези сигнали, не ги почувстваме, не се включим в живота, не се научим да бъдем потока, то тогава неизбежно ще заплатим с краха на своя живот и загуба на здравето си.


Няма коментари:

Публикуване на коментар